Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (7)

— Уедър твърди, че твоят феминизъм е характерен за шейсетте, мамо. Тя казва, че човек е продукт на времето, в което е роден. — Лизи подаде купата с макарони на Джейк.

— Не съм родена през шейсетте, скъпа.

— Не си ли?

— Не! — засмя се Али.

— Не знаеш кога е родена майка ти? — Джейк се пресегна през масата и сипа макарони в чинията на Али.

— Теди, би ли почакал? — сгълча го Лизи и го изгледа кръвнишки.

— Извинете ме. Гладен съм — отвърна Теди с пълна уста и вдигна поглед от чинията си.

— Мислех, че си търпелив — отсече Лизи.

Той остави вилицата.

— Хиляда деветстотин седемдесет и трета — поясни натъртено Али, като на бавноразвиващи се. — Благодаря, Джейк.

Джейк седна и сипа и на себе си.

— Уедър казва, че си следващото поколение феминистки.

— Греши.

— Защо? Каква си тогава?

— Трябва ли да говорим за това? — попита Али. — Сега?

Лизи продължи.

— Според нея ти си точно това. Но не и ние. Ние сме неофеминистки. Съвременни консуматорки. Не се страхуваме от красотата или от секса. Не се боим да се самоопределяме, да се предлагаме на пазара и да се продаваме. Почакай, това сирене ли е? — Тя погледна в чинията си.

— Моцарела от Бъфало, миличка.

— Не, благодаря. — Лизи се обърна към Джейк. — Не докосвам млечни продукти. Уедър казва, че те и глутенът са отрова.

— Истина е, ако имаш непоносимост към лактоза — обади се Али.

— Или страдаш от автоимунна болест — добави Джейк.

— Уедър тежи близо сто килограма — вежливо продължи Али и се намести на стола си. — Иска ли да й препоръчам диета?

Всъщност й се искаше да убие Уедър: Стефани Рейчъл Уедър Уайнър, най-добрата приятелка на Лизи от театралната трупа, когато бяха на десет. Уедър, със своите четиринайсет пиърсинга и е ръце, покрити с татуировки на котенца.

— Всичкият този генетично модифициран глутен. Забранен е в Италия, Франция и дори в Саудитска Арабия — възрази Лизи.

— Сиренето не е ли млечен продукт? — попита Тед и отново зарови в темата, която Али се опитваше да отбегне.

— Не всяко — отвърна Лизи. — Има и от растителен произход.

— Уедър има прекалено много татуировки на котки — изчурулика Али в опит да уталожи напрежението на масата. — Девет. Как ви се струва? — Тя вдигна вилицата си.

— Котки или не, дебела или слаба, тя е убийствена Лейди Бракнел^[1]. В нашия клас по актьорско майсторство. Дори си е боядисала косата сива.

— Мисля, че когато прекалиш с промените във външността си, губиш излъчването си. Екранът е голям и всеки фалш се вижда — вметна Джейк.

— Уместна забележка — съгласи се Али и погледна с надежда Лизи. — Джейк сигурно знае. — Обърна се към него. — Лизи сподели, че имате известен успех?

— Някакъв успех ли? — измуча Тед, като погледна Али. — Огромен, Али! Огромен! Огромен, огромен!

— Чудесно! — възхити се Али. Знаеше точно колко е огромен.

— Какъв голям екран? — продължи Лизи. — До десет години кинотеатрите ще бъдат забравени. Това са думи на Спилбърг по Националното радио. На Спилбърг и онзи от „Междузвездни войни“. Ще гледаме телевизия на телефоните си.

Джейк взе салфетка и си избърса устните.

— Въпросът е каква искаш да бъдеш? Хелън Мирън^[2] или Дженифър Грей^[3]?

— Нито една от двете — отговори Лизи. — Искам да бъда себе си.

— Коя беше Дженифър Грей? — попита Али.

— От „Мръсни танци“ — подсказа й Джейк. — Резна си носа и с това сложи край на кариерата си.

— Не! — изгука Али. — Беше толкова сладка!

Лизи завъртя очи и грабна виното. Наля си още една чаша.

— Майка ми е обсебена от старите филми, а Ноа — от старите жени: Хелън Мирън, Джуди Денч…

— Пи достатъчно — укори я Али.

— Само една чашка.

— Според мен — две.

— Наздраве! Чудесно! Да пием!

— Само така! — съгласи се Теди. — Това е „Локоя“^[4] от Напа. Казах ли ви? По триста долара бутилката, дами. Изпийте всичко.

Лизи се обърна към Джейк.

— Когато си мъж, може да си дебел, грозноват и стар, но никого не го е грижа. За жените е различно. — Тя погледна Али. — Значи, някой футболист може да се изстреля в Националната футболна лига, като си напомпа шейсет сантиметра бицепси — колкото е талията ми — заради своята работа, но не може една актриса да промени тялото си заради своята?

— Добър аргумент — каза внимателно Али. — Виж, не се съюзяваме помежду си…

— Напротив! Ти и Джейк! Сякаш сте от един отбор.

Джейк и Али се спогледаха.

— А Тед няма нищо да добави.

Тед вдигна очи.

— Нещо да добавя ли? Донесъл съм вино за хиляда и двеста кинта.

— Знам, че си съгласен с мен — каза Лизи.

— Възможно е — отвърна Теди. — На теория, разбира се. Но преди всичко ще ми липсва лицето ти.

— И на мен — обади се Али.

— Също и на мен. — Джейк се присъедини към общия хор.

— Оставете — промърмори Лизи. — Аз съм най-младата… на тази маса. Но може би знам нещо за този свят… за епохата, в която живея… и която не е вашата, момчета. С мъдрите ви мисли и чувството за превъзходство заради рождените ви дати… Но аз ще постъпя с носа си, както аз си искам. — Тя пресуши чашата си на една глътка.

Али я наблюдаваше.

Никой не проговори дълго време. Лизи остави чашата. Али побутваше макароните в чинията си. Джейк изпусна салфетката си, вдигна я и прекъсна неудобното мълчание.

— Е, Тед, пътуваш ли много? По работа?

Теди срещна погледа на Джейк.

— Само до Силиконовата долина. Защо?