Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (6)

С бързо движение Джейк повдигна Али, като че беше лека като перце. Подпря я на кухненския плот.

Дланите му намериха коленете й, разделиха ги и той се шмугна между тях. Обхвана лицето й и потърси устата й за трета целувка.

„Действай“, помисли си Али. Искаше да прекара часове в леглото с него, да почувства тежестта на тялото му върху своето, а не минути върху кухненския плот, колкото и безупречно да го беше почистила Мюриъл.

— Да се качим горе — прошепна настойчиво тя, когато Джейк докосна шията й с устни. Избута го и се измъкна от ъгъла.

Излезе от кухнята, прекоси коридора и тръгна нагоре. Джейк я последва. На стълбището изпревари Али, все едно се състезаваха.

Стигна пръв до спалнята, запали лампата, пролази на леглото и се обърна, готов да я прегърне.

Али спря на вратата.

— Джейк, трябва да ти кажа нещо — промълви тя.

— Какво? — попита той.

Али се поколеба. Не беше лесно да го каже.

— Не съм го правила… от дълго време.

Джейк примигна.

— Нищо.

— Не само месеци. Имам предвид години.

— Нищо, Али — успокои я той. За първи път я наричаше по малко име. Дъхът й спря.

Али сведе очи и се загледа в пода.

— Искам да кажа, че съм го правила само няколко пъти… секс… откакто забременях.

— Няколко пъти?

— Ами, да.

— И дъщеря ти е на десет?

Али кимна.

— Излиза, че си правила секс няколко пъти през последните десет години?

— Единайсет — уточни Али. — Два пъти за единайсет години. Нещо такова.

Джейк се опитваше да осмисли думите й. Втренчи се в пода. После погледна Али и се засмя.

— Срамота — заключи той. — Трагично. За всички мъже. По целия свят. — Взря се в нея. — Али?

— Да?

— Не прави нищо за мен тази вечер.

— Моля?

— Нека тази нощ всичко да бъде за теб.

Али се усмихна и си пое дълбоко дъх.

Той все още беше там, коленичил на леглото, готов да я вземе, независимо от признанието й.

— Ела.

Тя колебливо пристъпи към него. Той я посрещна, наведе се и я целуна. Придърпа я към себе си и я събори по гръб на леглото.

Бавно и страстно я притисна с тялото си. Не преставаха да се целуват. Дълго и пламенно.

Беше забравила колко е хубаво.

Мъж.

Мъж с големи мазолести длани, могъщи крайници и рошава коса; с внушителни мускули; здрав и силен. Изумителен.

Той започна да разкопчава блузата й от долу нагоре, копче по копче.

— Кажи ми, ако искаш да спра.

Али мълчеше. „Не спирай“, помисли си тя.

Изобщо. Никога.

Той ловко продължи да я разкопчава, все едно го беше правил хиляди пъти, като не откъсваше устни от нейните.

Накрая се подпря на лакът, разтвори блузата й, свали сутиена й и освободи гърдите й. Наведе се и впи устни в тях.

Главата на Али се отпусна на възглавницата.

Велики боже!

„Опитен е“, помисли си и прокара пръсти през косата му, буйна, кестенява и гъста. Как това момче на двайсет и една бе така умело, така изкусно, толкова нежно? Как бе възможно да е толкова любвеобилен, зачуди се тя.

Джейк седна, свали фланелката си и я метна на леглото.

Али зяпна и се ококори.

Тялото му беше съвършено, гладко и някак нереално, като че бе излязъл от корицата на списание. Гърдите и шията му, широките му рамене и мускулестите му атлетични ръце изглеждаха като изваяни от скулптор.

— Толкова си красива — прошепна замечтано Джейк, откъсвайки я от унеса й.

Али се сепна.

— Какво? Моля те! Само се виж! — Тя завъртя очи.

— Моля те — какво?

Али не се смяташе за красива. Разбира се, знаеше, че някога бе чаровна. Всички млади жени бяха привлекателни донякъде.

— Точно така — промълви Джейк, загледан в устните й. — Тази усмивка. Тази усмивка.

Тя действително имаше заразителна усмивка. Но така и не си бе върнала изцяло теглото отпреди бременността, беше престанала да тича за здраве и от години не бе ходила на фризьор. От години.

— Всички мислят така. И го казват.

— Какво? Кой? — Али се зачуди как е възможно. Никога не се гримираше, никога не се обличаше елегантно. Пазаруваше само за Лизи. Понякога си вземаше джинси или пуловер от по-читавите магазини за втора употреба в Нюпорт, но най-вече караше с кецовете и дънките, купени във Вашингтон още когато подновяваше момичешкия си гардероб.

— Какво е това? Мисля, че имаш… — Джейк се усмихна и се наведе над главата й.

— Какво? Какво има?

— Имаш стикер…

— Моля?

— Някакво листче, залепено за косата ти.

— Листче? — попита тя смутено. Погледна розовото листче, което той бе измъкнал от косата й. С изречение на руски, надраскано с червен маркер. С почерка на Лизи.

— О, колко секси! Валят се из цялата къща. Дъщеря ми учи руски. Мисля, че означава „Мразя те, мамо“.

— Руски ли? — засмя се Джейк.

— Тя има, да го кажем, усет за езици. Учи също иврит и френски. Знам, че звучи налудничаво.

Той дръпна бележката от ръката на Али и я захвърли до леглото.

— Сигурна съм, че има още — каза тя и надникна под чаршафа. — Понякога ги намирам залепени за дупето ми, когато излизам. — Надигна се на лакти и се заозърта. Имаше — седем или осем, което беше странно, помисли Али. Мюриъл не беше ли сменила чаршафите? Сигурно бе забравила.

— В колежа ли си била, когато си родила?

Али замълча. Погледна го.

— Да, бях на твоята възраст. Точно — отвърна тя.

— Историята определено е интересна.

Али въздъхна.

— Ще ми разкажеш ли?

— Сега?

— Защо не? — каза Джейк и легна настрани до нея, подпрял глава на ръката си.

И Али заразказва…

— Започна в Икономическия — подхвана тя. — Първата година. Бях на двайсет. Точно като теб.

— На двайсет и една съм — поправи я Джейк.

 

 

Пиер Бен-Шакар бе привлякъл вниманието й с лукавата си усмивка. Започнаха да излизат същия септември и след един купон на Маджик Роу правиха секс.

На Али й беше за първи път. Отначало той бе проникнал в нея без презерватив, но за съвсем кратко.

Али откри, че е бременна, в нощта на Вси светии, когато Пиер настоя тя да се маскира на тухла, а той — на тухлар.

Клер бе побесняла.

 

 

— Беше в мен за секунди. Десет, може би петнайсет. Нека да са двайсет. Дори не свърши — обясни тя на Джейк.

 

 

Сперматозоидите на Пиер са били по-бързи и от Александър Попов^[1], реши тя след раждането. Това беше единственото обяснение. Плувецът Попов бе спечелил два златни медала на Олимпийските игри, а сперматозоидът Попов с плуване си бе пробил път още преди Пиер да свърши, и бе плувал и оцелявал в Али поне две седмици, докато накрая бе създал Лизи.

Този малък сперматозоид умееше да остава жив.

Такава беше теорията й.

Али също знаеше как да оцелява.

Независимо че беше на двайсет и бременна, в „Джорджтаун“ типичен католически колеж, Али прие майчинството като истинска благословия.

Беше създадена за майка на Лизи.

Дъщеря й просто трябваше да се роди.

През втората си година в колежа, докато сменяше печени през безсънните нощи, изготви реферата си, който й отвори на вратите на „Браун“.

 

 

— Какъв? — попита Джейк. — На каква тема беше?

— Наистина ли те интересува — отвърна тя и закри лицето си с ръце.

— Кажи ми.

Тя помълча.

— Беше… беше… анализ на пенсионната реформа на Барбара Кенеди от 1993 година: за размера на пенсиите, разходите за живот и разводите, нали разбираш — какво става след разделите и развода; кой, защо, как и така нататък.

Джейк се усмихна.

— Тогава написах и втори реферат на тема изоставяне на деца от родители в окръг Вашингтон.

— Браво на теб! — възкликна Джейк.

На свой ред Али се усмихна.

— Имах вдъхновение. Бях достатъчно луда. И двата бяха публикувани. В престижни списания. С добри анотации.

 

 

Рефератите осигуриха достъпа на Али в „Браун“ — предложението да стане асистент и разрешението да работи върху докторската си степен. Не беше целяла точно това. Да стане феминист икономист.

 

 

— Понякога си господар на живота си — допълни тя.

— Друг път животът ти се налага.

Работата й даде сигурност, а „Браун“ имаше прекрасна детска градина.

— А аз имах чудесна дъщеричка.

Джейк лежеше и слушаше.

 

 

Тя нямаше нужда от ухажване, нито от годеж, подаръци, сватбено изобилие, бяла рокля и специален ден. Не й трябваше брак, нито мъж.

Още по-малко Пиер Бен-Шакар, който я заплаши, че ще се самоубие на мига, ако тя не направи светкавично аборт. Той избяга през същото лято зад океана, прескачайки между Париж и Хайфа, един месец при майка си, един при баща си, и повече не се върна в Щатите.

И никога не отговори на обажданията на Али.

 

 

— Той губи — беше коментарът на Джейк. Пресегна се и отметна косата й зад ухото.

Али въздъхна.

 

 

Бе постигнала мир с живота си. Сама с Лизи. Мир или не обаче, не беше виждала пенис години наред. Липсата на секс, на интимност, на мъж понякога беше истинско мъчение.

Друг път — не.

Центърът на вниманието й беше Лизи: подготвяше уроците й, участваше в комитети, пишеше под фалшиви имена и не ставаше от удобния стол, отмъкнат от факултета по икономика.

Тя трябвало да си кротува и да търпи, напомняше й Клер. Службата, службата! Тя се нуждаела от тази служба. За цял живот в Провидънс! Стига да се труди здраво и да играе по правилата.

Али не можеше да приеме това. Майка й не разбираше какво й струва и какво й причинява тази служба. Не беше сигурна дори дали я иска.

Та, така. Това беше историята.

 

Тя се взря в Джейк.

Джейк, нейният студент! Джейк, като някой герой от сапунена опера! Джейк — в спалнята й! Момчето от галерията, полуголо!

Той се претърколи върху нея и я целуна по-силно, по-страстно.

Неочаквано за самата нея, Али задърпа колана му.

Не можеше да устои. Искаше го сега. Достатъчно дълго беше страдала.

Тя седна и разкопча колана му, после несръчно се захвана с копчето на джинсите му.

Джейк набъбваше, изненадан, но доволен.

Али го желаеше. Усети напиращата му ерекция между бедрата си.

Дръпна ципа, а Джейк се изви, за да й помогне. Той смъкна джинсите си и ги изрита. Направи същото със слипа си.

„О, не!“, помисли си тя, когато го зърна в сенките, огромен и готов за нея.

— Велики боже.

Беше… беше абсолютно идеален.

Изумително безупречен.

По-голям, по-прав, по-дълъг и по-дебел, по-дебел и по-дълъг, някак си по-силен от всеки пенис, който бе виждала преди. Беше разкошен.

— Боже мой — простена отново тя. Не можеше да се удържи да не го гледа, докато тя самата изуваше джинсите и бельото си.

И точно тогава телефонът иззвъня.

Телефонът.

Безжичният телефон до леглото й.

— Да пукна! — измъчено извика тя. — Съжалявам.

Джейк се усмихна и се плъзна до нея.

— Боже мой. Задръж. — Знаеше, че са Лизи и Клер. Минаваше десет и навярно се обаждаха, за да й пожелаят лека нощ. — Извинявай. Трябва да вдигна.

— Детето ти ли е?

— Така мисля. — Тя посегна към телефона.