Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (32)

Джейк паркира шевролета срещу къщата. Изключи фаровете, после двигателя, а Али сънливо отвори очи.

— Вкъщи — промълви тя.

Бавно се надигна и погледна покрай него през неговия прозорец.

— О, не — промълви тя и потърка очи. — Колко глупаво.

— Кое?

— Не съм включила осветлението вътре, нито лампата на верандата.

Джейк обърна глава и погледна къщата.

— Виж. Тъмно е. — Уличните лампи и на двете съседни къщи тънеха в мрак. — Мразя да се прибирам в празна къща. — Прозорците чернееха, а верандата бе в сянка.

— Страх ли те е? — попита Джейк и я погледна.

Али си пое дълбоко дъх.

— Винаги ме е било страх — призна тя. Погледите им се срещнаха. — Не съм прекарвала нощта извън къщи от десет години.

Джейк я гледаше изучаващо.

— Хайде. Да вървим.

 

 

Те изкачиха стъпалата към предната веранда и Али спря. Забеляза пикап, паркиран надолу по улицата.

— Този никога не е бил тук — прошепна тя разтревожено.

— Какво? — попита Джейк.

— Пикапът на улицата.

Той проточи врат и се загледа в колата.

— Казват, че крадците карат пикап. Вероятно черен — пошушна Али.

— Този е син.

— Така ли?

— Или сив. Но не е черен.

— Не е ли?

— В безопасност сме.

Али погледна надолу и затърси ключовете в чантата си.

— Толкова се радвам, че си тук. Ще останеш, нали?

— Естествено.

Все още беше пияна.

 

 

— Направо воня — заяви тя, докато смъкваше роклята си. Джейк се бе облегнал на вратата и я гледаше. — Ще вземеш ли душ с мен?

Джейк си съблече ризата. В банята беше тъмно. Бяха оставили лампата изключена. Разкопча джинсите си.

— Остатъчен цигарен дим — гърлено проточи Али. — Не всички знаят, но попива във всичко — никотинът, — в косата и дрехите ти… Така или иначе, твърдят, че причинява рак. — Тя събу бикините си и ги изрита надалеч.

— Уврежда децата. Забавя развитието им. Оттам — по-нисък коефициент за интелигентност. — Чисто гола, тя дръпна завесата и пусна водата. Протегна ръка под струята, за да провери температурата. — Гледал ли си „Психо“?

— Хайде, Али. Всичко е заключено. — Джейк стоеше гол и готов да влезе под душа.

— Но би било толкова удобно за крадците, както сме заедно под душа. Те са трима. Под метър и шейсет. Всички са ниски. Разказвах ли ти?

Тя влезе във ваната.

— Ти си прекалено млад, но… — продължи Али, затваряйки очи под горещите струи.

Джейк я последва и взе шампоана „Никакви сълзи“. Изстиска малко в шепата си.

— Прекалено млад за какво?

— Последният филм, които гледах на кино… когато бях бременна, преди десет години. Пред очите ми е образът на онзи, дето играеше Роки… как му беше името?

— Силвестър Сталоун?

— И на актрисата, която си показа вагината?…

— Ъ-ъ…

— Едва ли знаеш. Бил си бебе.

— „Първичен инстинкт“? Шарън Стоун?

— Да, тя. Имаха една сцена под душа — и двамата бяха голи, а на мен ми се повръщаше… О, толкова е приятно.

Той й сапуниса косата. Тя — неговата.

 

 

След час Джейк вече спеше, но Али беше будна и стана от леглото. Нещо я караше да бъде нащрек. Може би крадците. Това беше. Това ли беше наистина?

Намери чантата си, извади телефона и прослуша съобщението от Миър:

„“Ел"? През октомври?" — питаше Миър.

Сърцето на Али замря.

„“Космо"? През май?"

Миър беше разбрала. Миър знаеше. Али пишеше за „Ел“, „Космополитън“, „Гламър“ и „Редбук“ от години, за да свърже двата края. Използваше псевдоним за неохотно даваните съвети относно жените, домашния бюджет, спестяванията за пенсия…

Някой я беше изпял. Йоко. Не си спомняше да е споделяла с друг. Никой друг не знаеше.

Тя затвори телефона, изключи го и си представи Миър в понеделник. Али закъсняваше с оценките. „И защо — щеше да попита Миър. — Това ли е причината? Писането в списания? Като странична дейност? Как можеш да се съсредоточиш върху две различни работи? Кос е важното? Лъскавите парцалки или научните изследвания и стипендията? Защо го държиш в тайна от «Браун»?“

Али събираше чекове от по хиляда долара — четиристотин оттук, триста оттам — и ги влагаше в сметка, която можеше да бъде използвана само за колежа на Лизи.

Беше глупачка. Как бе могла да се довери на Йоко? Остави телефона, обзета от ужас. Не трябваше да казва на жива душа. На никого. Беше споделила с Йоко и тя я бе изпортила на Миър… а Али я бе закриляла! Беше идиот. Трябваше да заключи тайната в сейф. Този път щеше да постъпи така.

Тя се взря в тъмнината в спящия Джейк.

Утрото наближаваше. Краят на седмицата. Или началото? Беше обърнала гръб на работата си за цели два дни, а Лизи пристигаше на гарата в един. Не можеше да си позволи да се размотава повече. Дотук.