Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (31)

Шофьорът я разучаваше в огледалото за обратно виждане.

Али се опули срещу него. Гърдите й се надигаха, носът й беше червен, а очите — влажни. Беше мокра от глава до пети, ликуваща и едновременно тъжна.

Шофьорът посегна надясно и й подаде нещо над разделителното стъкло.

Хавлия. Розова, чиста и суха. И голяма.

— Благодаря — прошепна тя. Едва говореше. Попи ръцете и лицето си. Хавлията беше мека и ухаеше на прах за пране. — Много ви благодаря — повтори.

Таксиджията кимна загрижено.

— Да пусна ли отоплението? — попита той с акцент, който тя не успя да определи.

— Да, благодаря.

— А радиото?

— Не, благодаря. Но съм признателна, че попитахте.

Шофьорът кимна и се обърна напред. Светофарът светна зелено. Бавно и внимателно той се отправи към предградията.

Али набра „Сейнт Реджис“. Когато операторът вдигна, попита за Джейк Бийн.

След като я остави на изчакване, операторът отговори:

— Съжалявам, госпожо. Но никой не е регистриран под това име.

— О, извинете — отвърна Али. — Ноа. Ноа. Ноа Бийн. Като боб^[1]. Или зеленчук. Зелен фасул. — Тя си пое дъх и прехапа долната си устна. Защо говореше празни приказки? Почувства се глупаво. Имаше таткова много причини да се чувства така.

— Изчакайте, госпожо. — Секундите течаха. — Няма резервация и под това име.

Разочарована. Али потри чело. Беше ли си заминал Джейк? Пое дълбоко дъх и се замисли. Къде беше? Щеше ли да й се обади, че тръгва? Че се връща в Ел Ей?

После се сети.

— Яцемски! — каза тя. — Карл Яцемски.

— Един момент, моля — отвърна операторът и веднага свърза Али.