Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (30)

Няколко минути Али остана и същата поза върху Джейк, който още беше и нея. Тя потърка нос в челюстта, бузите и носа му. Имаше чувството, че обича този мъж. Поне обичаше да прави любов с него.

Лицата им бяха зачервени и потни, телата им лъщяха, сякаш са били потопени в мазнина. Кожа се плъзгаше по кожа, пот се стичаше между гърдите на Али и от косата на Джейк.

Най-после тя бутна седалката назад и бавно се надигна. Все още бе силен и твърд, когато Али го освободи.

Вече разделени, тя се загърчи в теснотията и успя да подпре крак на седалката за пътници. Джейк я придържаше през кръста, докато тя се намести в нея.

След това той започна да навива презерватива към връхчето на пениса си.

Мълчаливо и втренчено, Али гледаше с пиянско благоговение как завързва края на кондома.

Когато приключи, го вдигна във въздуха, изтощен и усмихнат.

— Какво да правим с това?

Али се взираше в кондома, без да продума. Силата и опасността в тази малка торбичка бяха безкрайни, помисли тя в пиянски унес. И най-нищожната капчица можеше да сложи началото на ред събития. Важни събития. Които можеха да променят света. Малки чудеса. Един нищожен сперматозоид бе създал Ганди, каза си тя. Мария Кюри. Или Бах. Друг бе създал Моцарт. Винсент ван Гог. Амилия Еърхарт. От други са се пръкнали Айнщайн и Мартин Лутър Кинг. От трети — Саскагауеа^[1] и Лизи.

Сексът беше невероятно нещо, мислеше си Али, вгледана в издутия презерватив. Но понякога всичко, което се изпречваше между секса… между секса и създаването на човек, бе балончето от полимерни частици, увито във фолио с форма на гризина.

— Редно е… да ги погребем — прошепна Али наполовина със съжаление, наполовина с насмешка. — Мислят си, че ги чака пътешествие. И че са се запътили към велики дела. — Тя се усмихна тъжно. — Не е ли така с всички ни? — Протегна ръка. — Дай ми ги.

Джейк й подаде торбичката. Тя внимателно я остави на пода и подгъна крака под себе си. През това време Джейк свали прозореца, за да влезе въздух, наведе се и посегна към слипа си. Висеше около глезените му, както и джинсите. Бяха го приковали на мястото му, притиснали го бяха като наказано момченце.

— Задръж за секунда, Ал — каза той, вече с освободени крака и вдигнати джинси.

Изключи двигателя и извади ключовете.

Тя го видя как излиза в нощта, заобикаля колата и отваря багажника.

Когато се върна, застана до вратата и избърса лице със суха кърпа. Наведе се и подаде друга на Али.

Тя изтри лицето си, врата, вътрешната част на бедрата и я върна на Джейк, който забърса с нея мястото на шофьора. После хвърли и двете хавлии на задната седалка и отново излезе от колата.

Там, на чакъла, разгъна разни принадлежности за нощувка, които бе извадил от багажника: спален чувал, юрган и възглавница от общежитието.

Мушна се отново вътре и ги метна върху арматурното табло.

— Стани за малко.

— Какво правиш?

— Постилам ти легло… — Нареди одеялата, оформяйки ги като гнездо.

— Ти си просто мечта — промълви Али и се настани сред тях, затвори очи и се сви в ембрионална поза.

Джейк облече ризата си, затвори вратата, закопча колана, запали колата и свали и четирите прозорци. Изключи радиото и излезе на задна от паркинга.

Нощта беше тиха и тъмна, и докато той караше, Али се унесе. Чуваше само приглушеното жужене, вятъра, облъхващ движещата се кола; гласовитото пеене на пролетните щурци. Чувстваше само силната ръка на Джейк, обгърнала голите й глезени.