Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (3)

Джейк обви с ръце климатика и го повдигна, все едно беше перце. Без колебание. Без усилие.

Али го наблюдаваше.

— Гледай ти — възкликна тя. Едва бе помръднала грамадната метална кутия, когато я бършеше от праха, за да я подготви за Хари.

„Джейк пращи от здраве“, помисли си тя, докато го гледаше. Но мускулите му не бяха изкуствени, като напомпани във фитнес салон. Изглеждаше, като че е работил истински — в строителството или някъде на открито. Имаше вид на герой, гасял пожари и спасявал хора.

— Накъде?

— Оттук — посочи тя. Той тръгна след нея през гаража.

Когато Али влезе в дома си, си отдъхна. Кухнята и цялата къща бяха подредени. Мюриъл беше почистила рано същата сутрин, и то както трябва. Всичко блестеше, разтребено безупречно, от пода до тавана, и Али беше благодарна. Мюриъл беше прибрала всеки маркер, пъзел, плакат, четка и кукла.

— Можеш ли да използваш онова? — Тя прекоси полузамаяно кухнята и го поведе по коридора към стълбите. През деня къщата се беше сгорещила.

— Кое?

— Дето се слага отдолу. Хазаинът каза да го използваме.

— Универсалните подпорни скоби ли?

— Именно — отговори тя и се заизкачва към втория етаж.

— Имате ли? — попита той и я последва.

— Да. Две.

Али го поведе към стаята на Лизи.

— Този — обясни тя и посочи прозореца, разположен най-далече от леглото. — Не искам да й духа, докато спи.

— Лесна работа — заяви Джейк. После приклекна, за да остави климатика. — Може ли да преместя тези книги?

— Не, не. Моля те. Използвай бюрото.

Лизи беше подредила колекцията си от петдесет книги за Нанси Дру на пода, започваща с „Тайната на стария часовник“.

— Дъщеря ви обича да чете.

— Любителка е на криминалния жанр. За шпиони и тайни. Буквално е обсебена.

Джейк се усмихна и заразглежда книгите.

— Нека ти покажа къде е мястото на втория. — Али излезе и тръгна забързано по коридора към спалнята. Джейк я последва, но с по-бавни и по-спокойни крачки.

Фактът, че беше сама… с мъж, без съмнение… не й беше хрумвал, докато не влезе в стаята, където спеше и където се събличаше. Джейк влезе след нея и затвори вратата.

Мюриъл беше оставила върху леглото купчина току-що изпрано бельо. Али се втурна, събра го и посочи към ъгъла.

— Онзи прозорец, ако обичаш. Ето там. — Приближи се до бюрото, отвори едно чекмедже и натъпка бельото в него.

— Хубава стая — отбеляза Джейк, като се огледа. — С голямо легло.

Али се обърна и погледна леглото. Беше като за кралица.

— През повечето нощи дъщеря ми спи при мен. Сега е в Ню Йорк. Бил ли си там?

— Не.

Али излезе от спалнята и закрачи обратно по коридора. Тръгна да слиза по стълбите, а Джейк я последва.

— Може ли една бира? — учтиво помоли той. — Ако ви се намира.

Али се обърна. От една страна, разбира се, какво друго би поискало едно колежанче за пиене в петък, докато работи. Но от друга страна, бира?

— Имаш ли двайсет и една?

— Да, а и законът се отнася за продажбата, не за консумацията. — Той наклони глава, сякаш обясняваше правилата на дете.

— О! — възкликна Али. Не бе знаела това. — Добре тогава — отговори тя и влезе в кухнята. Направи крачка към хладилника. — Имам само „Стела“.

— Чудесно — отвърна Джейк и мина покрай нея напът за гаража.

 

 

До девет вечерта младежът успя да инсталира двата климатика. Освен това постави резе на задната врата и обезопаси прозорците на първия етаж. Изми стените на мазето с белина, повдигна седалката на велосипеда на Лизи и сглоби високото й легло, така че под него да може да се плъзне раклата.

През цялото време до него имаше включен транзистор. Играеха „Сокс“ и за разочарование на Джейк, „Маринърс“ спечелиха.

Али намери във фризера тесто за пица. Беше редно да поставя оценки, а не да се върти из кухнята и да приготвя закуски и пица за Джейк. Но беше нервна и притеснена от присъствието му и от всичките звуци, които идваха откъм него: бърборенето на радиото и приглушеното бръмчене на черната му бормашина. Стъпките му по дървения под…

Когато Али имаше нужда да се успокои, готвеше. Вареше нещо или печеше, или едновременно вареше и печеше — навик, който доби още когато беше само на шест, малко преди да навърши седем.

— Искам да ви покажа нещо. — Джейк влезе в кухнята и я стресна. Тъкмо вадеше пицата от фурната. Остави я на барплота и когато той понечи да излезе, беше неин ред да го последва.

— Искам да ви покажа как да използвате това.

Вторият етаж тънеше в мрак. В горната част на стълбите Али запали лампата.

— Послужете си с него следващия път — посъветва я той. Посегна надолу, хвана ръката й и я постави върху флакон с масло.

Али го погледна. Какви ги вършеше?

— Смазочно масло. Аерозол. Не го пръскайте в красивите си очи.

Али направи скептична физиономия. Моля, моля! Красивите й очи?

Но Джейк се беше съсредоточил върху друго.

— Ето как. — Той заобиколи Али, застана зад гърба й, но с дясната си ръка бе обгърнал и нея, и флакона.

— Джейк, моля те — прошепна тя и извъртя лице към неговото. — Знам как се прилага спрей… — Тя се засмя, но замръзна, когато Джейк постави лявата си ръка на кръста й и я завъртя, насочвайки я да направи онова, което той иска. Продължаваше да държи ръката й върху флакона.

— Трябва да пръскате надолу — обясняваше ласкаво той. — Задължително е да сте над пантата, така че маслото да се стича в жлебовете. Когато металните части се плъзгат една в друга, вибрират и вратата става като камертон…

Али се надигна на пръсти, за да достигне пантата, а Джейк се бе прилепил зад гърба й, за да й помогне. Тя скоро разбра, че е прекалено ниска.

— Добре — промълви. — Разбирам… разбирам какво имаш предвид, но ми трябва стол или табуретка.

— Няма нужда. Този път ще я смажа аз. — Той отново я завъртя, взе от нея флакона и започна да пръска.

Али пристъпи настрани и се втренчи в стъпалата.

— Смажи и долу. Точно така. Благодаря — отвърна тя. Още усещаше топлината на дланта му върху кръста си.

— Няма защо — отговори той и раздвижи вратата напред-назад. Беше напълно безшумна.

— Добре свършена работа — отбеляза Али с възможно най-делови тон. — Не знам как да ти се отблагодаря. Приготвих ти пица. Изяж я тук или си я занеси в общежитието.

— Няма да се връщам там — отговори той и се обърна към нея. — Не помните ли? Напускам. Семестърът свърши.

Али замълча и го погледна.

— И предпочиташ пари в брой? Значи, осем часа… — Тя отново се взря в стъпалата, водещи надолу.

Джейк поклати глава. Наведе се и постави спрея на пода. След това се обърна към нея и я хвана за лакътя, все едно го е правил стотици пъти.

— Стига — промълви той и леко я притегли към себе си. Пусна лакътя й и решително я целуна по ъгълчето на устата.

Не по устните. Не и по бузата. Уверено и напълно овладяно долепи устни до ъгълчето на устата й, все едно първо й искаше позволение.

Али ахна. Бе стъписана от постъпката му, от улучването на точния момент и от дързостта му.

Постресната, но не и напълно изненадана.

Следобедът определено беше променил нещата. Естествено, Джейк я бе впечатлил. Но коя ли би останала безучастна? Всяка жива, дишаща жена, от петнайсет до петстотин годишна… „Трябва да запазя самообладание“, помисли си Али. Нищо нямаше да последва. Той със сигурност не можеше да я харесва. Дори и случайно да беше така, Джейк трябваше да е твърде дързък, едва ли не нахален, за да посегне на преподавателката си.

Що за студент би постъпил така?

Но се случваше точно това и се намираха в къщата на Али. В края на краищата тя го беше поканила… или пък той се бе самопоканил?

— Ох — въздъхна тя. Усещаше, че й се завива свят. Не беше в състояние да мисли.

— Нали нямаш нищо против? — попита Джейк.

Тя не беше сигурна. Наистина, Лизи я нямаше. Беше на три часа път, в Ню Йорк, при Клер, майката на Али.

В неделя щяха да се качат във влака за Пен. Али щеше да ги вземе от гара Провидънс, от страната на Гаспи Стрийт. Но преди това трябваше да оцени рефератите. Рефератите на Йоко. Тази вечер. А не да се целува със свой студент.

— Нека да остана. Моля те! — промълви Джейк. Погледна я в очите и стисна лакътя й, който отново беше хванал. След това отстъпи, за да й осигури пространство. За да й даде възможност да го види, помисли тя, да вдиша аромата му, да долови дъха му.

Той мушна ръце в джобовете си, после ги извади и отново я целуна, този път право по устните.

— Съжалявам — каза той и се отдръпна. — Не можах да се удържа. Копнея да го направя от години.

„Какво? — помисли си Али. — Нима?“

Взираха се мълчаливо един в друг.

Този път не бе стъписана и не бе оказала съпротива. Разбираше какво ще последва. Искаше й се да я целуне отново. Имаше вкус на бира — малцов и сладък.

— Мили боже — прошепна тя и сведе очи.

Той носеше аромата на колеж и я целуваше, както тя се бе целувала навремето на втория етаж на „Хийли“ или в някой тъмен и влажен ъгъл на бара „Шампионите“. Изведнъж миналото се изправи пред нея, връхлетяха я чувства отпреди десет години, всички шумни и невинни забавления, и нещо излезе на свобода — навярно замрялата й самонадеяност — и я накара да се разсмее.

— Смееш се — продума Джейк. Почувства се неловко.

— Не, не — отговори ласкаво тя, но всъщност беше обратното. — Аз съм твоя преподавателка, Джейк. Слушай. На трийсет и една съм.

— А аз — на двайсет и една. И какво от това?

— Моля те. Това не звучи добре и… неуместно е, освен това съм сигурна, че нарушаваме някой закон.

— Защо? — попита той. — Кой закон? Привличаш ме и съм съвсем сигурен, че и аз те привличам.

— Ами да, харесвам те, Джейк. Че коя ли не би те харесала? Я стига! Привличаш всички.

Джейк се усмихна.

Тя го погледна, после хвърли поглед надолу по стълбите. Представи си как Клер стои там заедно с Лизи с нейната раница, и двете я гледат откъм първия етаж. „Човек има право само на една грешка — беше казала Клер, когато Али забременя в колежа. — Ти извърши твоята.“

„Клер беше права — помисли си Али. — Зрелите преподаватели не постъпват така. Не се целуват със студентите си. Може би мъжете, но не и жените. Какви ги върша? Какво си въобразявам?“

Тя се обърна към него.

— Представи си за миг. Ако бях твой преподавател и бях мъж, а ти — жена…

— И?

— Ами… ами ако… имаше нужда от препоръка? Или да ти подпиша книжката… както всъщност си е. Щеше да изглежда, сякаш…

— Не точно това става в момента.

Али се усмихна.

— Опекох пица. — Тя се обърна с гръб. — Сигурно умираш от глад.

— Определено.

— Добре. — Тя тръгна надолу по стълбите. „Така е правилно“, помисли, докато слизаше.

Джейк я последва.

Докато отиваха към кухнята, той попита:

— Ти ли си командирът вкъщи?

— Не. Дъщеря ми. Тя е шефът. Ще се върне в неделя.

— Това вече ми го каза.

— О, вярно ли? Точно така. Трябва да предава училищен проект. Във вторник. На рождения си ден. За Нейтън Хейл^[1]. И Бенедикт Арнолд^[2]. Все за шпиони. — Тя влезе в кухнята и пристъпи към пицата, като се преструваше, че не му обръща внимание, че е забравила какво се е случило преди секунди, и бъбреше за роялисти и патриоти, и за увлечението на Лизи по шпионажа.

Накрая спря и замълча. Ако не броим дъската за рязане, цялата кухня бе чиста и подредена. И цялата къща. „Благодаря ти, Мюриъл — каза си тя. — Благодаря ти. Благодаря ти.“

Завъртя се и се обърна с лице към него.

— Това не трябва да се разчува — прошепна тя, сякаш някой можеше да я чуе. Някой от студентския комплекс. На три километра от тях. Думите сякаш я задавиха.

Джейк замръзна и се ококори неразбиращо.

— Разбираш ли, не бива да пишеш за това. В своята…

— Не съм възнамерявал…

— Не бива да говориш… не бива дори да мислиш за това, което се случи тази вечер.

Той кимна.

— Добре.

Али усети как сърцето й блъска в гърдите й. Защо беше направила това? Стояха и се гледаха, и двамата чакаха. Накрая тя промълви:

— Трябва да мисля за дъщеря ми. Можеше да ме уволнят. Достатъчно други тревоги имам.

Той вдигна ръце с отворени длани, за да покаже, че разбира, че всичко ще бъде наред. Всичко.

— Професор Хюз — любезно каза той. — Само да ви напомня… приключих за днес.

Беше вярно. Али кимна. Страшно й помогна да го чуе отново.

— Приятели — продължи той. — Ние сме единствено такива. Вие не сте мой преподавател. Аз не съм ваш студент. — Джейк преглътна.

Али отново кимна.

Чувстваше всеки сантиметър от тялото си напрегнат, сякаш щеше да експлодира, ако не успееше да се освободи от желанието, което изпитваше към него. Беше желала да го докосне, да опита вкуса му, да го опознае толкова много часове, цял следобед, цяла вечер и ако беше честна пред себе си — цял семестър, без дори да го познава, без да знае, че момчето от галерията е Джейк с реферата от осемдесет страници.

Джейк беше момчето от последния ред.

Слънцето беше залязло, небето притъмняло и докато Али му се бе любувала как, потен от жегата, поправя нещата, които имаха нужда от ремонт в дома й… по някакъв начин той беше станал част от него.