Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (26)

— Имате ли текила? — попита Али, седнала в бара „При Отец Тък“, някъде извън Кейп. Не знаеше точно къде се намират.

— Да — усмихна се барманът. — Чиста ли?

— Не, благодаря, никога не пия. — Вместо нея тя си поръча ледена маргарита без сол и пържени картофки със сирене. Облегна се на бара, огледа се и задъвка розовия нокът на пръста си.

Джейк не се виждаше никъде.

Основното помещение и двете прилежащи бяха мъждиво осветени, пълни с облаци дим. От трите джубокса гърмяха три различни песни. Откъм най-близкия ехтяха „Джеферсън Еърплейн“ и когато Али се обърна да намали звука, видя в дъното Джейк, седнал на табуретка.

— Не искаш ли някой да те обича? Нямаш ли нужда някой да те обича? — припяваше той. Али погледна встрани и се усмихна.

Изкара песента докрай, цялата песен, а барманът донесе храната на Али. След това Джейк седна на съседната табуретка.

— Да ви кажа нещо за пържените картофки и пиячката — започна той. — Почнеш ли веднъж, трудно е да спреш. — Говореше с плътен нюйоркски акцент. — Карл. Яцемски. Приятно ми е да се запознаем. Приятелите ми викат Яз. Играя във Висшата лига. Бейзбол.

Али се съсредоточи върху телевизора.

— Здрасти — отвърна, но не стисна протегнатата му ръка, преструвайки се на свенлива.

— Не хванах името ви.

— Не съм го хвърляла.

— Как се казваш, хубавице?

Али се помъчи да си измисли име.

— Я да видим — каза тя. — Маргарет Тачър?

— Не си знаете името?

— Толкова е необичайно — каза тя, вече извън играта.

Джейк се огледа.

— Кое му е странното, кукло?

— Това — отговори тя. — Че мога да бъда всяка. Сафо. Или Естер. Или Жана Д’Арк.

— Али.

— Какво? — Тя се облегна и зашепна. — Мислех, че ще се преструваме на лекар и медицинска сестра, или нещо подобно. Но ако ти ще си звезда на „Ред Сокс“, тогава искам да бъда… де да знам… кралица. Елизабет Първа. — Тя изправи гръб. — Елизабет, здравейте.

Той протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем, Елизабет.

— Първа. — Тя му протегна ръка за целувка. Джейк я пое и почтително я докосна с устни. — Известна още като Кралицата Дева. Въпреки че прозвището е иронично.

— С какво се занимавате, Елизабет Първа?

— Управлявам Англия и Ирландия.

— Забавно ли е?

— Да. Живея в дворец, водя войни и си вземам два пъти по-млади от мен любовници. — Тя отпи от маргаритата си.

— Брей. Страхотно. Сама ли сте?

— Чакам някого. Един херцог. — Тя се престори, че се оглежда за херцога. — Сам ли сте, Яз?

— Тук съм с отбора си. — Джейк посочи групичка младежи, мотаещи се около масата за билярд. — Аз съм номер осем. Седем златни ръкавици. Тройна корона.

— Сигурна съм, че е впечатляващо, но не разбирам от бейзбол. Само от хвърляне на чук.

— Може ли да си открадна едно картофче? — попита Джейк и помириса картофите със сирене.

— С никого не споделям храната си. Пренасят се микроби и болести. Например чума и едра шарка. Лоша работа.

Джейк кимна.

— Точно така — съгласи се той. — Не бива да обменяме слюнка. Поне още не. Омъжена ли сте?

— Не. Имам само любовници.

— А деца?

— Не — отговори Али. После промени решението си. — Я чакайте, не, имам дете. Имам дъщеря. — Не искаше да изключи Лизи дори от въображаемия си живот. Взе си картофче и се наклони към Джейк. Тихо каза:

— Така не става. Не ме възбужда.

— Защо не избереш някоя по-секси? — прошепна той.

— Можем ли да започнем отново?

— Нека започнем отново.

Тя плъзна картофките пред него.

— Яж. — Джейк грабна две-три и се усмихна. — Продължаваш ли да бъдеш Яз?

— Оставам Яз.

Тя вдигна чашата си и изпи питието си на един дъх. Джейк направи знак на бармана да й направи още едно.

— Искам да бъда групи — заяви тя. — От онези момичета, преследващи рокзвездите. Да ти се отдам всецяло в замяна на… не знам… на твоето внимание и правото на самохвалство. После мога да се фукам, че съм спала с Яз. Не е ли яко?

Джейк кимна.

— Добре. Много култово.