Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (24)

Те караха и караха в падащата нощ, докато не откриха идеалния бар с неонови надписи и посипан с чакъл паркинг отстрани на пътя.

„При Отец Тък“.

Ето го мястото, съгласиха се и двамата, докато Джейк спираше. Почти надушваха аромата на бира, на пържени картофи, полети с мазен сос, на крилца по двайсет цента, на пържени стриди и евтин одеколон. От джубокса долиташе музиката на „Мегадет“.

Джейк паркира шевролета в тъмнината, в един празен ъгъл в сянката на още по-тъмната гора.

— Колко странно — каза Али. — Никога не излизам нощем.

— Какво искаш да кажеш?

— Никога не съм навън след мръкнало. Толкова е приятно. Бях забравила. — Тя се обърна към него. — Помниш ли първия път, когато излязохме вечерта? С твои приятели? Колко беше вълнуващо? Същото чувствам и сега.

Джейк се усмихна и изключи радиото.

— Влизам. Ти ела след, да речем, двайсет минути.

— Добре.

— Ще ти бъде ли уютно сама?

Али огледа паркинга.

— Разбира се. — Обходи с поглед гората.

— Чудесно — похвали я Джейк. — Ще се видим вътре.

 

 

Десет минути по-късно, сама в колата, Али свали прозореца и се вгледа в ясната нощ.

Близо до брега, докъдето стига поглед, небето беше обсипано с хиляди звезди. Тя отвори телефона си, за да прочете съобщението на Миър, но вместо това набра Ню Йорк и зачака.

След няколко секунди, Лизи вдигна и каза високо и ясно:

— Мамо? — Знаеше, че е Али.

— Здравей, сладката ми! Как я караш?

— Лягам си. Уморена съм — отвърна Лизи. В гласа й се четеше изтощение.

— Как мина пазаруването?

— Добре.

— Просто добре?

— Къде си в момента? — попита Лизи и се прозя.

— Вкъщи — излъга Али.

— Не, не си.

— Какво? — Откъде знаеше?

— Търсихме те вкъщи.

— Не, у нас съм. Не съм чула телефона. Извинявай. — Тя смени темата. — Да те посрещна ли утре на гарата?

— Искаш ли да чуеш баба? Тя е долу.

— Не, тук съм — обади се Клер. В някакъв момент беше вдигнала другата слушалка.

— О! — засмя се Али. — Здрасти, мамо.

— Лека нощ, мамо — пожела й Лизи и отново се прозя.

— Лека, миличка. Подстрига ли си косата?

Лизи затвори.

— Лизи, мамо? Още ли сте там?

— Да, аз съм тук. Ще се видим ли в един?

— Точно когато удари часовникът — отвърна Али. — Тя подстрига ли се?

— Не. Ти свърши ли си работата?

— Почти — отново излъга Али. — Остава ми още малко.

Клер замълча.

— Ще се видим утре.

— Прекрасно — отговори Али. — Как мина пазаруването?

Без да отговаря, Клер затвори.

Али се загледа за миг в телефона. Беше странно. Седеше и се питаше какво не е наред. Връзката ли се бе разпаднала? Или имаше нещо друго?

След няколко минути включи радиото, погледна към бара и изведнъж се запита в безопасност ли е, като седи сама на паркинга.

Отново го огледа. Между колите нямаше никой, а вътре музиката свиреше толкова силно, че никой нямаше да я чуе, ако извика. Ако извика. Ако по някаква причина й се наложи да извика.

Реши, че е чакала достатъчно. Със сигурност Джейк вече пиеше сода или играеше дартс.

Тя си грабна чантата, взе ключовете от колата и излезе от шевролета. Два пъти се огледа и забърза към бара.