Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (22)

Качиха се в неговия шевролет и Джейк потегли. Под следобедното слънце се отправи на юг по шосе Али свали прозореца и отпусна глава назад. Събу обувките си и вдигна крака върху жабката.

— Изумително!

— Кое?

— Не аз шофирам!

— Какво искаш да кажеш?

— Пътувам на седалката за пътници. Каква наслада!

Джейк се усмихна и я погледна.

— Кажи го на жените в Саудитска Арабия!

Али също се усмихна.

— Все аз карам! Писнало ми е. Никога не ме возят. Истинска мечта… — Тя затвори очи.

Мястото за пътници беше като рай след десетилетие шофиране, шофиране и пак шофиране.

Тя се отпусна върху кожената седалка, наслаждаваше се на скоростта, чувстваше движението на колата. Дълбоко въздъхна и почувства слънцето и вятъра по лицето си.

Какво фантастично чувство. Колко странно и чудесно бе да пътува в кола без бремето да я управлява, без напрежението да пази Лизи и Клер.

Джейк я бе взел на разходка.

Тя се предаде на удоволствието.

Той включи радиото. „Сокс“ отново играеха с „Маринърс“ Но Уейкфийлд беше пропуснал цели пет хоумръна преди четвъртия ининг.

— По дяволите! — изруга Джейк и удари по волана.

Али отвори очи.

— Добре ли си?

Той поклати глава.

Тя се заслуша в радиото за няколко минути.

— Мъжете и бейзбола. Обясни ми. Каква е тази мания?

— Това не е просто бейзбол.

— Не е ли?

— Става дума за „Сокс“.

— Ами… те са бейзболен отбор, нали?

— Да, но… не става дума за бейзбола. Работата не е в победата или премиите. Нито в известните играчи…

— Тогава за какво става дума?

— За надеждата.

— Надеждата ли? — попита Али, намирайки го за по-очарователен от всякога.

Джейк хвърли поглед към нея и започна да обяснява.

— Това е отбор… Целият град е, който губи и губи… Всяка година. Всяка година се устремяваме към победа и после губим. Все едно това е същността ни. Бостънци не са способни да побеждават. Така разсъждават хората. Губим, защото сме прокълнати. Проклятието на Бамбино. Но… не сме. — Той отново погледна Али. — Знаем, че не сме. Знаем, че „Сокс“ ще спечелят сериите отново. И когато успеят, след толкова дълго чакане, ще бъде изумително, защото сме чакали. Защото сме били търпеливи. Защото сме се надявали и сме вярвали, че можем. — Той увеличи звука.

Али се замисли над думите му.

Какво искаше да каже?

Ако „Сокс“ успееше да победи, да се отърси от проклятието — ако „Сокс“ можеше да го направи, тогава всеки би могъл.

Замисли се за Клер и какво беше казала: „Сега никой добър мъж няма да се ожени за теб“. Вдигна поглед към искрящосиньото небе и носещите се облаци. „Никой свестен мъж няма да те иска. Не и с дете.“

Клер грешеше, реши Али в този момент. Замисли се за „Сокс“ и се загледа в бурените от страната на шофьора, разделящи магистралата. В плоските бели лица на маргаритите, отстояващи правото си да цъфтят и да се множат, независимо от природните сили.

Никой свестен мъж ли? А какъв беше Джейк?

„Сокс“ можеха да победят. „Сокс“ щяха да победят.

 

 

В „Тенекиения войник“, от южната страна на Мистик, Али говореше с продавача.

— Трийсет и четири и деветдесет и девет — завайка се тя.

— Не мога да ви го продам за по-малко — каза Франсис, собственикът. Той беше на осемдесет. — Разгледайте детайлите. — Той взе в ръка мъничък тенекиен войник. — Гамаши. Обувки с копчета. Пешеви мускет.

Али се извъртя и погледна към Джейк. После се обърна към Франсис.

— Не знам дали Хейл е виждал битка. Или?

— Всички са стреляли с мускети — хвана се за думите й Франсис. — Войната се е водела по суша. Знаете ли за войната по суша?

— Не — отговори Али. Мина й през ум, че е сладък. — Добре. Може да бъде Хейл. Ще взема Хейл и Джордж Вашингтон, и целия комплект войници от Шести британски полк. И четирите.

— И обзавеждането — добави Джейк.

— И обзавеждането на таверната, ако обичате — кимна Али.

— Чудесно. — Франсис се обърна към остъкления шкаф. Отключи го и свали от рафта кутията с британски войници. — Вашингтон също е трийсет и четири и деветдесет и девет.

— Добре — съгласи се Али, макар да мислеше другояче. Знаеше, че ще съжалява, че харчи толкова много.

След това Франсис се запъти към предната част на магазина, за да ги опакова. Али тръгна след него, но Джейк я хвана за ръката, дръпна я към себе си и я целуна.

— Браво — похвали я той.

Тя се усмихна.

— Такива старци ме карат… карат ме да искам да съм лош. Не мога да го обясня. Карат ме да искам да извърша престъпление.

Али отново се усмихна. Никой нямаше да ги види как се целуват в задната част, заобиколени от страховити старовремски играчки.

Бяха минали години, откакто се бе целувала на обществено място.

Изведнъж се притиснаха един към друг като тийнейджъри. Джейк запретна роклята й нагоре, така че да го прикрива. Посегна към ципа си и освободи пениса си, набъбнал и готов. Смъкна бикините й и влезе в нея, като я повдигна от пода.

— За бога — прошепна Али, изненадана и възбудена. — Какво правиш?

— Искам да те любя — каза той.

И го направи.

 

 

Час по-късно ядяха супа от стриди в ресторант с маси за пикник. Докато Али се хранеше, разглеждаше Джейк. Представи си го как продава кокаин. После зад решетките. Какво караше една жена да поема риск, да нарушава правилата и да се чувства толкова добре от това? Страхът? Адреналинът? Чувстваше се толкова жива. Простата супа, копринено нежните стриди, беконът с картофи, огромните количества позапържен лук — всичко имаше по-приятен вкус, помисли тя, от всяка друга супа по целия свят. Морският въздух ухаеше на свежест. Птиците пееха. Хората се смееха. Беше най-хубавият ден от тази година, а Мистик — най-очарователният град.

О, а Джейк бе най-секси мъжът.

 

 

След обяда се разходиха из парка, хванати за ръце, и решиха да поиграят бейзбол. Джейк извади торбата си от багажника, подаде бухалка на Али, а за себе си извади ръкавица.

Хвърляха, хващаха и се целуваха цял час. Джейк научи Али как да хвърля въртяна топка, а един удар на Али едва не му отнесе главата.

 

 

— Знам какво да правим — каза той, докато караше по обратния път. — Довечера. Имам прекрасна идея.

— Довечера ли? — попита Али. — Ами рефератите ми?

Той я погледна и се усмихна.

— Играла ли си някога роли?

— Да играя роли? Не. Почакай, какво имаш предвид?

— Да се преструваш на друга по време на секс?

Али завъртя очи.

— Сексуалният ми живот е бил доста… ограничен.

Той я погледна.

— Посещавах курс по актьорско майсторство. Миналият семестър. Беше страхотно. Искаш ли да опиташ? Да играеш роля?

— Не мисля — отвърна Али, но беше заинтригувана.

— Чудесно — каза той, правейки се, че не я е чул. — Ето идеята ми: заминаваме нанякъде. Някъде надалеч. Ню Хампшър. Кейп. Намираме бар. Вземаме си бира…

— Не, чакай. Не бива и двамата да пием. Един от нас трябва да кара колата.

— Добре, тогава само ти. Аз ще шофирам. Ти ще си вземеш бира. Ще се престоря, че съм някой друг, че ти си друга, и че се срещаме за първи път.

— Звучи странно.

— Ще се престорим на непознати. И аз ще те свалям.

— Но какъв е смисълът?

— Няма смисъл. За развлечение. Помниш ли какво е развлечение? Това е нещо, което те кара да се чувстваш добре.

— Не. Надали помня — отговори тя, като се правеше, че се мъчи да си спомни.

— Мога да бъда затворнически надзирател. Ти ще си престъпникът. Или ще бъда лекар. Ти можеш да си медицинска сестра. Или пък ти да си лекарят, а аз — пациентът. Мога да бъда сводникът, ти…

Али го прекъсна.

— Гадост. Не е забавно.

— Каквото и да е. Ти избираш.

Али го погледна.

— Не знам. Мразя да го повтарям, но имам… имам толкова работа.

— Ще се откъснеш от живота си за минута. Ще се превърнеш в някой друг.

— Добре, но аз харесвам живота си. Харесвам се каквато съм.

— Съгласен съм — отвърна той. — Беше просто една идея. — Джейк се умълча и се втренчи напред. — Не мога да ти предложа самолетен билет, Али, или да ти изпратя кола.

Али се обърна към него.

— Джейк, моля те. Само се шегувах.

— Не мога да те заведа в Европа или в петзвезден хотел.

— Моля те…

— Но мога да ти дам почивка. Малка ваканция от живота ти.

Али се замисли. Беше толкова мил и имаше право. Тя се нуждаеше от почивка.

— Вече ми я даде — отрони тя. — Днес беше чудесно. — В същия момент от чантата й се разнесе звън. Тя затърси телефона и го извади, като предполагаше, че е Лизи. — Миър — промълви, виждайки номера.

— Не вдигай.

— Няма — отговори тя. — Защо ли ме търси през уикенда?

 

 

Дърветата от двете страни на шосето блестяха със своите бледи, ранни пролетни листа. Милиони листа изпълваха пространството и зимната пустота на клоните и намекваха за идващото лято.

Али също имаше чувството, че се събужда от мразовит зимен сън.

Или се беше крила? Беше ли се крила?

Джейк сложи ръка върху крака й и отново я погали, обгръщайки бедрото й. Изглеждаше разочарован. От това, че приключва с училището, помисли Али. Всичката тази несигурност. Цялата тази промяна.

Тя вплете пръсти в неговите. Не можеше да устои на мазолите по дланите му; на силните му ръце и тежки крайници; на широките му изваяни гърди, на пътечката зад ухото му. Как се изчервяваше. Как искряха очите му, когато се усмихваше. Масивните му мускули, толкова непознати и неустоими…

Така че тя отстъпи и подминаха отбивката за Провидънс.

Заобиколиха града и поеха на изток по маршрут 25 към Кейп Код, към залязващото слънце.