Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (20)

След първите три години без секс Али бе решила, че липсата му си има своето очарование. Може би не така известно и възвеличавано. В Америка. Или където и да е по света, ако става въпрос. Но безбрачието, доброволно или не, бе недооценено, реши тя. Така си беше. Беше сигурна. Бе убедена, че монасите познават някаква радост и духовна наслада, които правещите секс не разбираха.

— Това удоволствие те връща към времето, когато си бил на десет — обясняваше веднъж на Ана по телефона. — Преди пубертетът да надигне глава. Помниш ли? Когато животът се въртеше около рисуваните филмчета. Или гушкането на куклата, когато си на осем.

— Тоест — прекъсна я Ана — цялата представа за латентния период на късното детство? Всичките фройдистки измишльотини? Развенчаха ги. Краят на детството е сексуален. Донякъде. — Ана учеше психиатрия.

— Не говоря за Фройд — възрази Али. — Говоря за радостта да ходиш бос през пролетта. Карането на колело. Резенчетата ябълка. Ваната със сапунени мехурчета. Печенето на сладки, какаото през зимата, лимонадата през лятото…

— Надали сме имали еднакво детство — отговори Ана.

Али пренебрегна думите й.

— Мисълта ми е, че насладата идваше от друг източник. Беше различно, разбира се, но сравнимо, нали? Със секса? Просто различно. Нали?

— Според мен някой трябва да те катурне, Али.

* * *

Знаеше, че е глупаво да скромничи сега, след като бяха правили секс два пъти във ваната на ярката сутрешна светлина. Но не можеше да се отпусне.

Не беше от жените, които се разхождат голи пред когото и да било, дори пред мъж, виждал всеки сантиметър от тялото й посред бял ден.

Тя бързо се облече и си среса косата, мислейки за работата, която я чакаше: рефератите и оценките със срок понеделник. Понеделник до обяд. Трябваше да купи банани. Кошовете бяха пълни и трябваше да вземе и белина за бялото пране. Освен това беше обещала да иде с колата до Кънектикът, до един магазин за антики, за да купи фигурки за учебния проект на Лизи. Срокът за диорамата беше до вторник. Във вторник беше и рожденият ден на Лизи. Трябваше й ванилия за тортата. Трябваше и да я запише за лагера.

— Да дойда ли с теб? — предложи Джейк на излизане от банята, розов и чист, докато си закопчаваше джинсите.

— Къде?

— До Мистик, нали така?

Али млъкна. Изглеждаше разтревожена.

Колкото и да й беше хубаво с Джейк, Лизи щеше да се прибере на следващия ден. Да, това означаваше, че разполагат с двайсет и четири часа, но цялата история трябваше все някога да приключи. Той не можеше да остане още една нощ, нали?

Или можеше?

Дали искаше?

Това щеше да ги направи прекалено близки.

Но друга част от Али, най-мъчителната, желаеше той да остане, да остане и да остане. Погледна чорапа му, захвърлен на пода. Искаше й се този чорап да остане там завинаги. На нейния под. До нейното легло. Никога нямаше да се оплаква заради този чорап.

— Джейк — промълви тя почти умолително, обръщайки се към него.

— Какво? Кажи? Не ти ли е забавно с мен?

— Не е там работата…

— Не обичаш да пътуваш с компания?

Напротив, обичаше, но…

— Ще си вземем нещо за обяд.

— Ами ако… ами ако някой ни види?

Джейк взе ризата си. Не беше успял да си намери фланелката. — В едно магазинче от цял щат? — После мушна ръце в ръкавите.

Али остави четката си и погледна към леглото с омачканите чаршафи и единственото разнищено одеяло. След това погледна Джейк, който си закопчаваше ризата. Ако го отпратеше сега, щеше ли да го види пак? Някога? Не.

— Хайде — подкани я той, докато си навиваше ръкавите. — Ще ядем стриди и бито масло. — Прокара пръсти през гъстата си мокра коса. — Днес е хубав ден. — Обърна се и започна да оправя леглото.

— Не е нужно… — възпря го тя.

— Напротив, нужно е. — Тя се присъедини към него и заедно изпънаха чаршафа, после и одеялото. Джейк започна да подпъхва краищата.

Али изведнъж застина. Беше поразена колко лесно бе да оправяш легло с друг. Леглото бе работа за двама. Животът също беше за двама.

След което каза:

— Не подпъхвам одеялото.

Джейк вдигна очи.

— Защо?

— Защо да го подпъхвам, когато така и така ще го изритам довечера?

Джейк награби възглавниците. Хвърли ги към нея и тя ги подреди.

— Знаеш ли — започна той и си обу кецовете. — Забавно е да избягаш за един час от живота си, но е още по-забавно да го направиш с приятел.