Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (19)

— Момиче пред камера? Какво е това? — Али стоеше до кухненския плот и кълцаше лук. Тази сутрин искаше да си сготви нещо вкусно, топло и сочно, което да отхапва, да дъвче и да преглъща. Щеше да сложи вино и кафява захар и да остави телешкото да къкри цели шест часа, докато на практика започнеше да се топи в устата.

— Поставят камера, потребителите се регистрират и гледат в ефир — обясняваше Джейк, с нахлупен каскет и слънчеви очила. Вървеше на север по Пето Авеню, като заобикаляше туристите, връщащи се в „Сейнт Реджис“.

— На живо ли? — попита Али, докато кълцаше и притискаше телефона с рамото си.

— Да — отговори той.

— И какво правят?

— Плащат, за да гледат.

— Какво да гледат?

— Как момичетата правят… каквото са им поръчали.

Али спря да кълца и остави ножа.

— Шегуваш ли се?

— Затова ти се обаждам.

— Нещо сексуално? Голотии?

— Момичетата се събличат и танцуват. Някои правят секс.

— И се записва?

— Би могло — каза Джейк.

Али не отговори. Обърна се и огледа кухнята. Какво му ставаше на това дете? Какво си въобразяваше Лизи?

— Започнала ли е… вече започнала ли е да се занимава с това?

— Спомена, че днес имала прослушване. Щяла да ходи тази сутрин с Уедър.

Али се обърна и излезе от кухнята. Беше побесняла.

— Ах, тази Уедър. Това момиче… Винаги е била ексцентрична. Само да я видиш… — Млъкна, докато минаваше по коридора и се качваше на третия етаж.

Накрая Джейк се зачуди дали не се е обесила.

— Още ли си там? — попита той.

— Тук съм.

— Добре ли си?

— Не.

— Мога ли да ти помогна? Да дойда ли при теб?

— Няма да ме намериш. Отивам в града. Възнамерявам да я намеря и да я заключа.

Али влезе в дрешника и се огледа. Намери някакви джинси и ги нахлузи.

— Можеш да й кажеш, че съм ти съобщил. Тя ме помоли да си мълча, но не ме е грижа.

— Благодаря — отговори тя и вдигна ципа на джинсите.

— Помислих, че можеш…

— Да. Благодаря. Как се разделихте? Беше ли ядосана?

— Оставих я в прекрасно настроение.

— Имаме уговорка. Звъня й три пъти и тя ми се обажда. Сега я нарушава. А правилата са, за да се спазват. Избягва ме.

— Тя просто се изсмя. Казвах ти, че ще реагира така.

— Добре — отвърна Али, вече съвсем обезпокоена. — Ще я видиш ли на снимачната площадка?

— Не, снимките свършиха. Тя си каза репликата. Но мога да й се обадя.

— Моля те, направи го и настоявай да ми се обади. Моля те.

— Разбира се — отговори той. — Съжалявам.

— Джейк? — жално каза Али. — Защо е решила да постъпи така? Обясни ли ти?

— Иска да й оправят носа.

Али многострадално затвори очи.

 

 

След няколко минути, вече напълно облечена, Али се спусна тичешком по стъпалата. Грабна ключовете и чантата си от масата. Измъкна чадъра от гардероба. На вратата се позвъни и тя я отвори.

На верандата стоеше раздавачът.

— Добро утро, Али.

— Добро утро, Франк. — Изненадана, тя се подписа за неочаквания колет. Благодари на пощальона, внесе кутията и я остави на пода в подножието на стълбите.

Бързешком погледна малката бяла лепенка върху горния ляв ъгъл, за да види изпращача.

— „Ла Перла“?

После се изправи, изпъната като струна. Сигурно беше подарък, но от кого? От Тед? Али рязко си пое въздух.

Тед?

Или Джейк? Или Джейк.