Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (17)

— Спал си с майка ми? — шокирано попита Лизи. Взираше се в празното пространство, опитвайки се да преглътне чутото. — И майка ми е правила истински секс?

Беше вторник сутринта. Седяха в бара на Бъди в Трибека.

Джейк стискаше чаша кафе и се тъпчеше с бисквити от една кошница. С тежък махмурлук, той кимна на Лизи. Обществото на „Сивите гъски“ му бе платило да присъства на тържеството им предишната нощ, продължило от полунощ до пет сутринта. Сега беше десет и той се бе вкопчил в кафето си, взе едно то го пазеше да не отлети.

— Ето защо ми се е обаждала! — възкликна Лизи. — Вчера ми е звъняла сто пъти!

— Може ли да не повишаваш глас? — помоли любезно Джейк. Главата му пулсираше.

— Съжалявам, но това е просто невероятно. — Лизи беше възхитена.

— Обади й се. Иска да говорите.

— Не мога да повярвам, че съм пропуснала тази веселба.

— Моля?

— Трябваше нещо да ми подскаже… — Мислите й полетяха към съботната вечер: пристигането на Джейк, реакцията на Али. После си припомни. — Тя побягна! Когато те видя! След като се ръкувахте!

— Какво? — Джейк захапа една масленка.

— Тя се изстреля нагоре по стълбите! Беше напълно обезумяла! Не мога да повярвам колко съм глупава!

— Така ли… така ли го възприемаш? — попита той, докато дъвчеше мазната хапка. Остави бисквитата и надигна чашата си. — За това ли те е грижа? Че не си се усетила?

Лизи го слушаше с половин ухо. Развълнувана, дръпна чантата си от бара и затърси телефона си.

— Чакай, значи знае? — попита разсеяно.

— Какво да знае?

— Какво ми казваш в момента.

— Да.

— Обсъдихте го?

— Точно така.

Тя поклати глава. Беше прекалено хубаво. Написа есемес на Уедър, пръстите й летяха по екрана.

— Уедър ще си умре от удоволствие от тази история. — Тя остави телефона на бара и насочи вниманието си към Джейк. — Не мога да повярвам, че е изчукала някакъв студент.

— Изчукала? — Джейк потрепна и остави чашата си на бара. — Не беше чукане.

— Но ти си й бил студент! Толкова е дръзка!

— Не, не е. — Огледа се и направи знак на бармана отново да напълни чашата му с кафе. — Но се чувстваш добре, нали? Не си разтревожена?

Лизи провери телефона си. Не спираше да се усмихва.

— Разтревожена ли? Не. Според мен е гадно.

— Защо да е гадно?

— Защото ми е майка. Трябва ли да ти обяснявам? — Тя се плъзна от високия стол.

— Може да ти е майка, но е и жена.

— Без майтап. Ще платиш ли сока? Имам репетиция. Трябва да тичам.

— Разбира се, но… има и още.

— О, Уедър! — извика Лизи и вдигна телефона, за да му покаже есемеса. — Уедър ми е написала: „Каква лоша мама!“. — В отговор пръстите на Лизи литнаха. — Уедър обожава майка ми… Влюбена е в нея…

Джейк използва шанса си.

— И аз — довърши той.

Лизи вдигна поглед и се усмихна, но продължи да пише. Не го бе чула.

Джейк повтори по-силно:

— И аз съм влюбен в майка ти.

Този път тя го чу и погледна към него, глуповато изчервена. Смехът изчезна от очите й.

Джейк отново сключи ръце около чашата си като за молитва.

— Лизи спря да пише и остави телефона на бара. После размисли, отново го взе и го пъхна в чантата си. Започна да си играе с гривната си. Накрая се обърна и попита:

— Не знаеше ли? Че сме роднини? Докато не я видя? — В гласа й звучеше обида.

— Не — отвърна Джейк. — И двамата се изненадахме.

Лизи кимна.

— Това ли е твоята версия?

— Версията ми? — Той повдигна вежди и поклати глава. — Не съм я сглобявал.

Лизи го изгледа косо.

— Но си познавал семейство Хюз. Познавал си и Провидънс.

— Беше преди десет години. — Джейк сви рамене и я погледна над чашата си с широко отворени невинни очи. — Ти я наричаше „мама“.

Лизи го проучваше.

— Знаеш ли — започна тя, — само защото играеш донякъде добре пред камерата, не означава…

— Какво? Какво? Какво трябва да кажа, за да ми повярваш?

— Първо, престани да заекваш — снизходително го прекъсна Лизи. — И второ, нищо не можеш да кажеш. Знам, че лъжеш. Не беше изненадан, когато се здрависахте.

— Стига. Бях…

— Престани — енергично извика тя, прекъсвайки думите му. — Спри. Обидно е. За тъпа ли ме имаш? Вземах класовете по два и завърших училище на шестнайсет. Приключих с „Дюк“ за три години. С отличие. Коефициентът ми за интелигентност е по-висок, отколкото на деветдесет и девет процента от населението.

Джейк не отговори.

Лизи продължи:

— Падах си по теб… за около месец. — Опитвах се да прекарам нощта с теб, в твоя хотел, около три седмици. Хайде, моля! Ти ме използва, за да се добереш до майка ми. Признай си, Джейк. Престани да лъжеш и се дръж като мъж. Просто си признай. Знам истината. Няма нужда да…

— Добре — изломоти той. — Бях влюбен в нея преди десет години! Мислех, че още съм, но не бях сигурен, а се оказа истина! Права си! Извърших го! Излъгах! Прости ми! — довърши той.

Лизи се облегна на бара и се усмихна. Това беше! Тя искаше да го срази. Стремеше се да спечели и успя. Дотук добре.

— Ясно — каза тя, прощавайки му начаса. — Всъщност всичко си отива на мястото.

— Какво си отива на мястото? — попита горчиво Джейк.

— Ти и майка ми. И двамата сте готини. И двамата сте ревльовци.

— Какво? Не съм…

— И двамата сте откровени. Сладки сте. И двамата не ви бива да лъжете.

— Истина е — съгласи се Джейк.

— Фактически сте идеални един за друг! — засмя се Лизи. — Странно ли ти се вижда?

Джейк я загледа за момент, спомняйки си уикенда в Провидънс.

— Знаеш ли, запознахме се, когато ти беше на десет.

— Така ли? — възкликна тя. Беше сутрин, пълна с изненади. — Все още разтърсваш света ми.^[1]

— Майка ти ме нае да сглобя едно легло. За рождения ти ден.

— Ти ли го сглоби?

Джейк се усмихна.

— Завинтих всичко на мястото му. — Отпи от кафето си. — Човече, вие двете въобще не си приличате.

— Напротив. — Лизи отново се плъзна от стола си.

— Но никой не мисли така, защото аз съм висока и внушителна, а тя е ниска и… знаеш…

— Каква? Хубава? Умна? Секси?

— Да. Видя ли? Казах ти, че си приличаме. — Тя посегна към чантата и извади телефона си. — Имам прослушване. Трябва да бягам. — Написа още едно съобщение на Уедър. Имаха среща.

— Какво прослушване?

— За момиче пред камера, но не казвай на майка ми.

— Наведе си и допи сока си до последната капка. — Почакай. Ти си влюбен. А тя? Обича ли те? Майка ми?

— Не съм й признавал. — Джейк се поизправи. — Момиче пред камера, а?

— Тя обича ли те? Как мислиш?

— Не знам.

Тя започна да рови в чантата си за портфейла.

— Не мога да го намеря. Ще платиш ли закуската?

— Да, разбира се, но почакай малко. Какъв вид момиче пред камера?

— Единственият. — Тя преметна чантата си през рамо. — Трябва да й признаеш. Да чуеш какво ще каже.

— Секскамера ли?

— Ще бъде само прослушване, а и Уедър ще дойде.

— Защо трябва да правиш това?

— За да си купя нос.

— Спри. Може ли да го обсъдим, преди да тръгнеш?

— Не. Закъснявам. — Тя се наведе, целуна го по бузата и забърза към изхода. — Обичам този живот! — извика през бара и се шмугна през вратата.

Разтревожен, Джейк махна на бармана да му донесе сметката. Посегна телефона си и набра Али.