Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (16)

На дивана я чакаха деветте последни реферата. Настанена във фотьойла, с червена химикалка в ръка, Али се опита да ги чете. С кой да започне? Не беше сигурна: „Нин, голямата малка писателка“? „Анаис и «по-младият мъж»“? „Нин и «Нарцисистът»“? „Лъжи и връзки“?

Не можеше да реши. Беше заобиколена от кашони. Използваше работната си стая за склад. Наскоро бе открила някакви детски дрехи, коледни премени и истински кожени обувки. Червено кадифено палто запълваше една от кутиите и чакаше Лизи да го изпробва. „Дано й стане“, помисли Али и се взря в дрехата. На десет Лизи бе по-висока, отколкото Али на дванайсет.

Сега трябваше да чете.

Защо не четеше? Палтото бе подсетило Али за първата й целувка. Първата й истинска целувка.

 

 

Чейс Фентън бе напуснал фоайето, за да помогне на майка си да занесе нещо горе. Али стоеше в първа позиция — упражняваше балетни стъпки, в очакване на Клер.

Втренчена в кожените си обувки, реши, че е прекалено голяма за ролята на Мери Джейн. На тринайсет, засмя се тя, а още с катарами? Скоро Клер трябваше да й купи нови. Без каишки. Задължително.

Бащата на Чейс, господин Фентън, се зададе с препъване откъм тоалетната, весел и тананикащ някаква коледна мелодия. Видя Али, пристегна вратовръзката си, напъха в панталона пешовете на ризата си и колебливо я приближи. Изглеждаше изненадан.

— Тръгваш ли си, Али?

— Да, господин Фентън.

Червеното кадифено палто висеше на ръката й.

— Къде е майка ти?

— Не знам. — Тя погледна към кухнята. — Може би си взема довиждане?

— Е — поде той и се дотътри по-близо. — Радвам се, че те видях, скъпа. Наистина. Трябва да се виждаме по-често. — Той разтвори широко ръце, прегърна я и я придърпа към себе си. После се наведе и я целуна, разтваряйки устните й с език.

Али беше шокирана.

Очакваше да я целунат. Беше сигурна, че Чейс ще я целуне, ако откраднеха миг насаме. Бяха говорили за това в часа по математика. Беше й изпратил бележка: „Ще се целуваме. Довечера“.

Но господин Фентън целуна Али на коледното празненство. Не Чейс. Подпийналият мъж я целуна, отдалечи се с несигурни крачки и след минута бе забравил.

Али обаче запомни. Първата си целувка. Първата си целувка с език. Първата си целувка със старшия съдружник в „Голдмън Саш“.

Когато стигна вкъщи, събу обувките си и ги подаде на Клер.

— За Армията на спасението — заяви тя. — Прекалено голяма съм за тях. — После изтича горе и се обади на Ана. — Гадост! — извика тя със смях. — Дърташкият му език! — Още усещаше вкуса на джина.

 

 

Али вдигна поглед от червеното кадифено палто. Бе чула бръмченето на косачка за трева. Или поне така й се стори. Заля я ароматът на прясно окосена трева. Някой… някой косеше моравата. Тя стана да погледне.

В задния двор Джейк забави ход и спря машината, когато Али нагази в меката трева.

— Какво правиш? — попита тя със смях.

— На какво ти прилича?

— Джейк!

— Какво? — Той избърса потното си чело. Денят бе необичайно горещ за последните дни на май. Джейк беше бос, само по джинси. — Искам да го направя.

— Но защо?

— Имаш нужда от помощ. Тази къща и този двор… Искам да изрежа храстите около вратата. Така е по-безопасно. И може би да поставим някакви сензори? Мислила ли си за това? — Той изглеждаше недоволен от състоянието на двора.

— Благодаря — отвърна Али. — Сериозно ли говориш?

— Защо не? Ето как действат момчетата Бийн.

Тя можеше само да се усмихне. Как да се бори с него?

— Любовната игра започва с косене на ливадата.

— Любовната игра ли? — попита тя. — Мислех, че ще си тръгваш!

— Да изхвърлиш боклука. Да й отвориш вратата. Да гасиш лампата без подсещане. Да се отнасяш с дамата си като с кралица, каквато е.

— Твоята дама? Аз съм твоята дама?

— Моя за момента. Пълно притежание. Всичките ми братя са щастливо женени. При тях това работи. Не си ли съгласна?

Али сви рамене.

— Не знам, Джейк. Как бих могла да знам? Погледни живота ми.

Джейк се усмихна.

— Слушай, сгъваш кърпите си за бърсане на триъгълници. Това е класа. У нас сгъваме нашите на две. Справяш се чудесно.

Али се засмя и го загледа.

Защо имаше чувството, че го познава от години?

— Ами тази разнебитена ограда? — Джейк посочи синджира, крепящ оградата около двора. — Искам да я поправя. Аз ще си върша моята работа. Ти — твоята. Ще се срещнем под душа след час и половина.

Али стоеше с ръце на кръста.

— Значи, да отида горе и да чета за Гор Видал и Хенри Милър, докато ти си тук гол и потен? Стига, бе!

— Ще се справиш — закачливо подхвърли Джейк. — Вярвам, че можеш. Давай.

Тя погледна косачката.

— Не бива да я буташ насам-натам бос. Може да ти отреже някой пръст.

— При теб може и да се случи — отвърна Джейк. Дръпна шнура и задейства остриетата.