Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (14)

„Може би той сънува“, помисли си Али. А може всички мъже да се събуждаха така. Не знаеше. Но неговата миризма — на пот и на мускус — толкова силно я възбуждаше, че тя посегна надолу и го погали леко между краката.

Клепачите на Джейк потрепнаха и той отвори очи.

— Добро утро — прошепна той и й се усмихна.

Тя леко се извъртя да го възседне, но Джейк я спря и я положи обратно върху възглавницата. Прегърна я, легна върху нея и я притисна с бедрата си. Отпусна се на лакти и зарови лице в шията на Али. Вдигна ръка от гърдите й само за да я замести с устните си. Другата му ръка се плъзна надолу към дупето й и го притисна.

Али го посрещна, като вдигна колене и захапа рамото му. Прокара пръсти през косата му и я подръпна. Леката болка го подлуди.

Когато приключиха, тя се отдръпна и загледа челюстта му с наболата брада, израсла за една нощ, докато спяха, очертанията на корема му, изваян и стегнат, като създаден от скулптор.

Сутрешен секс с готин пич, определи тя, докато го гледаше. Пич. Вече не момче, но още не напълно мъж.

 

 

Картата на Европа висеше на стената. Габърчета с перлени връхчета бележеха градовете, които искаше да посети: Лондон, Рим. Барселона, Париж, Виена, Будапеща, Берлин, Флоренция…

Джейк се беше изправил гол върху възглавниците в горната част на леглото. Проучваше маршрута й.

— Какво е това? — попита той заинтригувано.

Али се зададе откъм банята.

— Събирам пари за пътешествие. Ще ми трябват само четиресет години.

— Вземи ме със себе си.

Тя пропълзя до него и посочи габърчето с номер едно.

— Първо Барселона. Тя е първа. Заради „Маджестик“.

— Какво е това?

— Хотел. Петзвезден хотел. — Тя премести пръста си на север към Франция. — После Париж, заради хотел „Риц“

— Няма ли пансиони? — попита с усмивка Джейк.

— Никакви раници. Никакви пансиони. Хотели с пет звезди по целия път.

— Защо?

И Али започна да обяснява.

 

 

Беше на шест, когато с майка й отседнаха за две нощи в „Ноб Хил“ във Феърмонт. Клер току-що бе погребала баща й в Колма, Калифорния, близо до Сан Франсиско — родното му място.

Към полунощ, на втората вечер от престоя им, Али се събуди в огромното легло сама, сама в стаята. Измъкна се изпод завивките, за да потърси Клер в банята, като през цялото време викаше: „Мамо? Мамо?“.

Клер я нямаше.

Дребничката Али, тежаща двайсет и два килограма, по бяла нощница с набрани ръкави, взе асансьора за фоайето, но застина на място и отстъпи, когато вратите се отвориха и орда гости на хотела нахлуха вътре, като се клатушкаха.

Тя не успя да се промъкне край тях и да излезе. Качи се обратно сред облак парфюм, афтършейв и пот, взряна в глезени, подгъви и обувки: мъжките бяха черни, а женските — лъскави, с високи токчета.

На третия етаж тълпата изчезна, викайки през рамо „Лека нощ“, „Ще се видим на закуска“ и „Бъдете послушни“, с изключение на двойката, натискаща се в ъгъла.

Не бяха я видели, нито тя тях, преди множеството да се разпръсне. Докато се изкачваха, Али наблюдаваше за първи път мъж и жена, обзети от страст: прегръщаха се, стенеха и се целуваха. Сякаш се надпреварват, помисли Али, да видят кой първи ще изяде другия, като гладни гърчещи се зомбита.

Когато асансьорът спря на шестия етаж и вратите се отвориха, двамата се откъснаха един от друг и се запрепъваха навън.

— Олеле! — извика момичето, когато мярна през рамо Али.

— Уф — изохка мъжът, докато вратите се затваряха.

— Почакай! — провикна се жената, но Али вече натискаше бутона за слизане към фоайето, отново и отново, за втори път тази нощ.

 

 

— Откриха ме — разказваше Али. — След полунощ. Блуждаеща из фоайето да я търся.

Джейк бе притаил дъх.

— Къде беше отишла майка ти?

— Никой не знаеше — отвърна Али и сви рамене.

 

 

Дежурният, с черен фрак, онази нощ обиколи с нея хотела. Да търсят майка й.

Провериха в библиотеката. Погледнаха в трапезариите. Заведе я в кухнята, където готвачът я почерпи с препечен хляб, шоколадови бисквити, още горещи, и чаша мляко. Обходиха ръка за ръка балните зали.

В една от тях имаше сватба. Но на своите шест годинки тя помисли, че са на бал. Свиреше оркестър. Тя и дежурният изтанцуваха няколко песни, смесвайки се с гостите. Али гледаше замаяна, с широко отворени очи, втренчени в булката с дълга бяла сатенена рокля, воал и диадема. Младоженецът, с черен фрак, я прегръщаше.

Намериха Клер в четири без петнайсет, строполена на стол в залата, украсена в стил Тонга. В скръбта си беше пила до припадък и беше заспала.

Всички се грижеха за нея. В хотела. Чувстваше се като принцеса.

Ако не беше фактът, че бяха погребали татко й същия следобед, беше като в приказка на живо.

 

 

— Отсядал ли си някога в луксозен хотел?

Джейк поклати глава.

— Знаех, че не е истина. Но след такава седмица и толкова тъжен ден… се чувствах като в сън.

 

 

По-късно, в кухнята, Али сложи варени яйца върху препечени кифлички и ги заля с холандски сос.

— Бях на двайсет и една и без пари — каза тя, загрижена за Джейк. — Имах дете. Знам какво е. — Тя му сервира яйцата.

Той ги нападна с нож и вилица.

— Никакви пари от теб. Съжалявам, госпожо.

Али му подаде чаша кафе.

— Ти си свърши работата.

— Професор Хюз, нека да се разберем…

— Не ме наричай така.

— Не искам и петак. — Той взе чека, който тя му бе дала, и го скъса, после остави парчетата на масата.

— Споразумяхме се за осем кинта на час — настоя Али.

— Седем.

— Седем.

— Което прави колко? Четиресет и два кинта. На чека пишеше петстотин.

— Но навярно имаш нужда от велосипед. Или от храна.

— Вчера не дойдох тук на работа.

— Виж, Джейк. Караш ме да се чувствам, като че ли съм ти платила със секс. Нека не смесваме нещата.

— Исках да ти помогна. Исках да бъда близо до теб. Резето, леглото… всичко беше претекст. — Джейк преглътна и се наведе над чинията си. — Дяволски вкусни яйца! — Той погледна Али. — Не си ли изумителна?

— Както кажеш. — Тя се облегна на кухненския плот и го загледа как яде. — Ами твоето напускане? Какво всъщност става?

Джейк продължи да се храни.

— Не ми харесват хората.

— Приятелите ли?

— Не точно.

— Приятелките?

— Не. Щях ли да седя тук? Никакви колежанки.

— Какво им е лошо на колежанките?

Той вдигна поглед от чинията и преглътна, а парченце от яйцето висеше на крайчеца на вилицата му.

— Най-хубавото на колежанките е, че след десет години вече няма да са колежанки и може би ще имат нещо интересно за разказване. — По брадичката му покапа жълтък. Той взе салфетка и се избърса.

— Не е честно — възрази Али. — Момичетата в моя клас имат много за разказване.

— За бретоните си и защо отказвам да гледам „Групата на петимата“.

Али се усмихна.

— Ако искам да гледам бейзбол, съмнявам си, че ти ще го приемеш лично. А и сексът с по-възрастни жени е по-добър.

— Вярно ли е?

— Повече от върховен — отговори Джейк. — По-възрастните жени имат по-добри маниери. Не са напудрени принцеси. Не преиграват. Както твърди брат ми, „първото правило на дзен гласи: по-възрастните жени са по-мъдри, а мъдростта прави мъжа по-добър. А по-добрият мъж носи щастие на жената. Щастлива жена, още по-добър мъж“.

— Това е теория.

— Наполовина спечелена битка — засмя се Джейк.

— Не вярвам. Възрастта не повишава интелекта.

— Добре, Али, ти си професорът. Гениална си — отбеляза сухо Джейк.

Али се направи, че не е чула.

— Във всеки случай, ако напускаш заради парите, сигурна съм, че „Браун“ има фонд за стипендии.

— Не искам да оставам в „Браун“ и не ти искам чека. — Той преглътна и последната хапка яйце и вдигна чинията си. — Къде е кофата за смет?

— Аз ще почистя. — Тя посегна към чинията. — Имаме мелачка на мивката.

— Сам ще се погрижа — заяви Джейк и я избута настрани. Отиде до мивката, взе гъбата и смете остатъците в канала. Изплакна чинията си и я избърса. — Не си ми майка. Подай ми тигана.

Али се обърна и грабна от печката тигана, в който бе готвила яйцата.

— Никога не чисти след мен, моля те.

— Няма — обеща тя и изхвърли водата от тигана. — Внушила си бях, че след секс трябва да ти измия чиниите и да ти вдигна чорапите… — Тя събра портокаловите кори от плота, хвърли ги в мивката и се понесе към хладилника.

Джейк спря да бърше.

— Не беше просто секс. Беше… правех любов.

Тя отвори хладилника и отново го затвори, забравила какво искаше да вземе.

— Не чувстваш ли същото?

Тя се обърна на място и не отговори. Джейк грабна тигана и го изтърка до блясък. Тя го наблюдаваше.

— Исках да ти дам нещо. Нещо за сбогом и късмет. Това е всичко — каза накрая.

— Не ти искам парите. И още не съм си тръгнал.

Али се облегна на плота и прокара пръсти през косата си. Чувстваше се уморена. Бяха спали само няколко часа.

Джейк спря крана, остави тигана и отиде до нея. Обгърна я с ръце през кръста, впи пръсти в кожата й и я притисна. После я целуна по двете бузи и накрая по челото, сякаш бе момиченце.

— О, я стига — прошепна тя и завъртя очи.

Тогава той килна глава на една страна и целуна ъгълчето на устата й. Дясната му ръка се озова зад главата й, а лявата — на дупето й. Притисна я към себе си за страстна, дълбока целувка с вкус на препечен хляб и кафе. Възхитително.

Али отвори очи.

— О, не. Сега какво ще правя с теб?

— Всичко, каквото поискаш.

— Трябва да прочета девет реферата. До понеделник на обяд.

— Давай — отговори Джейк и се върна при мивката. Взе гъбата. — Ще довърша тук и ще оправя леглото. А ти си оправи косата.

— Не оправяй леглото.

— Започвай да работиш. Ще дойда при теб, преди да си тръгна.

Али се втренчи в него, но не помръдна.

Искаше той да остане. Приятно й беше, че Джейк се чувства удобно тук, в нейната къща. Нямаше нужда тя да се прави на домакиня. Беше се вписал в обстановката и без нейните усилия. Като че живееше тук от години.

— Ще бъда в третата спалня. Тази с кашоните. Там работя.

Джейк кимна.