Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (12)

Пенисът на Чарли приличаше на целина, спомни си Али, но прерязана през средата. Тънък стрък целина. Той й беше първият. Първият пенис, който бе виждала отблизо. Съвсем отблизо.

Беше на седемнайсет и Чарли Берген се опитваше да я накара да му направи свирка през онази нощ. Бяха паркирали лимузината на крайбрежния булевард „Сейнт Ан“. Някак си тя го отказа от идеята.

Три години по-късно, във Вашингтон, Пиер бе закривил своя наляво като банан. Точно като банан, помисли си, когато за пръв път го съзря. Не грамаден, но не и като шушулка. Банан, какъвто все още можеш да купиш за двайсет и пет цента от деликатесните магазини в Бруклин.

След още шест години, когато Лизи бе на пет, Миър бе настояла Али да посети вместо нея Конференцията по сексуални извращения в Бостън. Нямаше как да откаже.

Али не помнеше малкото му име, но той преподаваше изследвания на пола в Кеймбридж, в Англия. Едуин, Едуард, Едгар. Нещо с Е…

Но запомни името на неговия пенис.

Той й го бе представил в хотелската стая.

— Алисън, запознай се, моля, с „майор Джонсън, Громителя на курви“. Той ти казва „здравей“. Можеш ли да му отвърнеш?

Али кимна.

— Здравейте, майор Джонсън. Радвам се да се запознаем.

Англичанинът се усмихна.

— Майор Джонсън, Громителя на курви. Това е цялата му титла.

Али се засмя.

— Приятно ми е да се запозная с вас, майор Джонсън, Громителю на курви.

На Едуин или Едгар това му хареса.

— Искате ли да си стиснете ръцете?

В крайна сметка не прави секс с „майора“, но собственикът му с чаровен британски акцент настоя Али поне да гледа, докато той самият кара Громителя мощно да се изпразни.

„Майорът“ приличаше на десетсантиметров морков, отгледан органично, от онези, помисли си Али, заострените откъм върха.

 

 

Джейк Бийн беше номер четири. Красив четвърти.

„Чакаш ли достатъчно, ще дочакаш най-доброто“, помисли Али и се взря в него сред сенките. После Джейк я обърна по корем.

Чу, че разкъсва опаковката на презерватива и когато проникна в нея, Али свърши като дванайсетгодишно момче: за секунди насладата се засили и се разля по цялото й тяло, чак до крайчетата на пръстите й.

— О, не — прошепна тя, след като удоволствието затихна, и отпусна глава. — Съжалявам. Как го направи? Толкова, толкова съжалявам… — От неудобство стомахът й се сви на топка.

Джейк се отдръпна и легна до нея.

— Защо? — попита той. — Защо съжаляваш?

— Ускорих от нула до шейсет за четири секунди… като беемве… Толкова съм… — Смутена, тя зарови лице във възглавницата.

Пенисът на Джейк бе изпълнил Али, както нищо досега — нито Пиер, нито храната, нито каквито и да било наслади. Върховното удовлетворение, усещането за цялост беше едновременно физическо и емоционално. В този момент с радост би умряла с Джейк в себе си, ако не беше Лизи, а и някои други неща…

— Невероятен съм — пошегува се Джейк.

— Истина е — съгласи се тя, като още криеше лицето си. После го погледна. — Ела и довърши работата. И ти трябва да свършиш. — Тя се притисна до него и го целуна.

— Не — отговори Джейк, като отвърна на целувката й. — Не искам.

— Какво? Защо не?

— Не искам да свършвам.

— Защо?

— Тази нощ е за теб.

— Защо? Това не е…

— Харесва ми да изчаквам. Пътуването до целта е това, което си струва, а не самата цел. — Той се усмихна.

Али го гледаше изпитателно.

— Почакай. Писал си за това в реферата си. — Тя се надигна на лакти. — Тантричен секс?

— Да, но повече е Дзен Сатори.

— Моля? — Али се разсмя и погледна надолу. Нищо не се беше променило. Все още беше възбуден и изпълваше кондома.

— Единият ми брат си пада по всичко азиатско: вярвания, жени. Изостави Кали заради „Буда на плажа, пич, дванайсет от дванайсет“.

Али се усмихна.

— Но не те ли боли? Не ти ли се напрягат топките, или нещо такова?

Той поклати глава.

— Не, защото… Не го сдържаш.

— Да сдържаш ли?

— Напрежението. В случая се отпускаш. Отпускаш си мускулите и се фокусираш върху момичето вместо върху себе си. Особено коремните. Отпускаш коремните си мускули и нищо не ги обтяга. Няма напрежение.

Али го гледаше.

— Трудно е да се опише.

— Но какъв е смисълът?

— Не знам — отговори Джейк и се замисли. — Контрол, предполагам… Всички останали момчета пръскат семето си къде ли не и без контрол… — Али слушаше. — Сякаш сме в клас… Мъжете, каращи жените да носят онези палатки, мюсюлманите, и защо? Не вярват в себе си… или на другите мъже… луди ли са? Трябва да се контролираш. Поне да опиташ.

Али си пое дъх.

— Сигурен ли си?

— Да. Така мога да продължавам, да продължавам и после, ако поискам да свърша, просто го правя. Но не съм роб на това. И… и… е по-добре да почакам.

— По-хубаво ли е, когато чакаш?

— Всичко е по-съблазнително, когато чакаш.

Али отново се усмихна.

 

 

Така че Джейк, студентът, накара преподавателката си да свърши същата нощ в следната последователност: веднъж на леглото и след това на ръба му; третия път — до умивалника в банята. Следваха четвърти и пети в кухнята: подпряна на хладилника и направо на пода. И последния, шестия, облегната на плочките в банята, както бе лапнала четката за зъби.

Към четири най-после заспаха с преплетени ръце и крака.