Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (11)

Светкавица разсече небето над Бруклин. Топлият натежал въздух отстъпи на вятър и хладина.

На входната врата Джейк благодари на Али и силно я прегърна. Али се вкамени.

— Говорех сериозно, професор Хюз — промълви той и я пусна. — Никога няма да те забравя.

Али кимна и се насили да се усмихне.

— Радвам се, че се видяхме.

Той се обърна и излезе, а Тед тръгна да го изпрати. Излязоха на верандата, като Тед продължаваше да дрънка за сайта си: демонстрациите на живо, потребителската статистика…

— Един момент, момчета — извика Али и издърпа Лизи обратно вътре. Затвори входната врата. — Ще вали. — Изрови един чадър от килера и сниши глас. — Беше малко груба с Тед…

— Извинявай — отвърна Лизи и взе чадъра от Али. — Така е, но… — Отвори го, за да го провери. — Има нещо… нередно в него. Не е моя работа…

— Няма нищо нередно. Поразглезен е. Това е всичко. Малко…

— Не. Това не е всичко — настоя Лизи. Чадърът не искаше да се отвори. — Счупен е. — Върна го на Али и тя изчезна в килера. Лизи продължи с шепот. — Има нещо сбъркано. Усещаш го. Знам.

Али се върна с друг чадър.

— Теди е умен, забавен и сладък… и щедър.

— Щом е толкова сладък, вземи си го, мамо — добави любезно дъщерята.

— Елизабет, престани.

— Правете секс, щом е толкова омаен. Крайно време е. — Тя отвори чадъра над главата си. — Но не, няма да го направиш, защото е странен… а не знаем защо. Изглежда добра плячка и все пак…

— Той ни беше гост. И е мой приятел.

— Извинявай, но той крие някаква тайна и имам право да се тревожа. Аз съм ти дете. — Тя затвори чадъра и се ухили на майка си, преструвайки се, че хълца. — Красива си, миличка. Дори носът ти. Свещена си, скъпа. Ако искаш да се омъжиш за чудак, готова съм да…

— Престани — прекъсна я Али.

Лизи се усмихна.

— А Ноа? Какво мислиш?

— Ноа е чудесен.

— Чудесен?

— Прекрасен, велик и страхотен.

Лизи кимна.

— Ето какво ти трябва. Страхотен мъж. Не мога да повярвам, че сте били заедно в „Браун“!

— Светът е малък — отговори Али и посегна към дръжката на вратата. Отвори я и придърпа Лизи към себе си. — Обади ми се довечера. Трябва да поговорим. — И я целуна по ухото.

— Обичам те, мамо. — Лизи я целуна и потъна в нощта.

 

 

— Помниш ли го? — попита Теди малко по-късно.

Седеше на масата, докато Али търкаше тенджерите в мивката.

— Помня как пишеше — отвърна Али. — Тези реферати… бяха безкрайни. Последният беше за една писателка на еротика, Анаис Нин.

Теди вдигна поглед.

— Еротика ли? Порно? Порно ли искаш да кажеш? Преподавала си порно?

Али спря да търка.

— Беше… католик, доколкото знам, и толкова възмутен от тройките, оргиите и хермафродитите…

Внезапно Теди се озова зад гърба й.

— Звучи ми забавно. — Тя го усещаше зад гърба си. Той прошепна в ухото й: — Научи и мен. — Постави ръце върху раменете й и започна да ги масажира.

Али се обърна и каза любезно:

— Вечерта не струваше… а и ти си се простудил. Лицето на Теди помръкна. Той подпря задник на ръба на масата.

— Трябва да излезеш от Бруклин, Ал. Далеч от тази къща. Смутена, Али се обърна към мивката. Взе телена четка и започна да търка един тиган.

— Съжалявам. Прав си.

— Можем да заминем заедно. Болестта и смъртта на майка ти те подложиха на голямо напрежение и мъка. Когато аз съм потиснат, всичко, което искам, е да хвана пътя. Ще бъде забавно. Нали?

— Да.

— Преди била ли си… фригидна?

Али спря и се втренчи в тигана.

— Фригидна? — попита тихо тя и се зачуди дали всъщност не е. Обърна се. — Но ние просто излизаме.

— Да, така е, но ние сме възрастни. Зрели хора, а все не минаваме на следващия етап.

Али кимна. Беше прав. Беше истина.

Теди огледа кухнята.

— Мисля, че си в капан. В нейната къща. Не можеш да се забавляваш в къщата на майка си. Трябва да се изскубнеш от нея… от нейната магия. — Тед бръкна в джоба на панталоните си и измъкна подгизналата кърпичка. Издуха си носа. — Имаш нужда от ваканция… или психоаналитик.

— Може би — отговори Али. — Най-добрата ми приятелка е психоаналитик. Ще я попитам.

— Или може би не те привличам.

— Моля те — възрази тя и се обърна. — Привлекателен си. Наистина.

— Знам — засмя се той. — Знам, че съм. Допадам на хората.

— Вярно е.

— Но това не означава… Някои жени се нуждаят от… плът. Други — от обвързване. — Той се замисли.

Али кимна.

— Някои — повтори тя. — Но тази вечер съм уморена. Готвене и търкане на съдове. Лизи и нейният нос…

— Ясно — отвърна той. — Аз съм глупак. Донесох ти нов комплект стикове за голф. Там. — Той посочи ъгъла.

— Тед.

Той отлепи бутовете си от масата и напъха ризата си в панталоните.

— Искам да те извадя от капсулата ти. Харесвам те, Ал, винаги съм те харесвал, и ще докарам нещата до следващото ниво.

Али го загледа проучващо.

— Не се ли срещаш… с други хора?

Теди замълча.

— Всъщност не.

Тя разтърка очи.

— Мислех, че е обратното. Имах чувството, че…

— Не искаш ли да промениш нещата? Можем да го направим.

Али се завъртя към барплота и откъсна парче фолио. Уви с него пилешките гърди.

— Искаш да те впечатля ли? Да ти подаря пръстен и сакото си от колежа? — продължи Тед.

Тя се обърна и му подаде пилето.

— Спортуваш ли нещо?

— Не — призна той. — Само голф.

Али се усмихна.

* * *

На входната врата той я целуна.

— Знаеш ли какво си мислех? Цялата вечер? — Гласът му премина в шепот.

— Не. Какво.

— „Али има фантастичен задник. Идеален.“

— Благодаря.

— Бих платил за този задник. Да го притежавам.

Тя деликатно го побутна навън.

— Това те възбужда — запя той, докато си тръгваше. — Подтикваш ме да си ходя, защото си възбудена. — Той се повлече по верандата. — Прав ли съм?

— Лека нощ, Теди. Благодаря за виното.

— Лека нощ, Ал. Обичам те.

Али му помаха и го загледа как се отдалечава към Хикс Стрийт. След това вдигна поглед към надвисналите облаци и протегна ръка. Беше започнало да вали.

 

В кухнята тя започна да бърше масата.

„Може би Тед е прав“, помисли си.

Клер все още беше жива в тези стаи.

Застана неподвижно и си спомни майка си, седнала на масата, винаги изправена, все така висока, но слабееща, разяждана от химиотерапията…

 

 

— Нетърпелив е — подхвърли за Тед Клер с хитра усмивка. Повдигна вежди, изтънели, но все още извити, докато седеше кротко, сякаш всяко помръдване й причиняваше болка. Беше облечена със светлорозов изтънял пеньоар, поръбен с бяло. — Той никога ли не се е женил?

— Не — отговори Али и постави чайника под крана.

— Какво не му е наред?

Али се усмихна.

— Ами аз? Минах четиресетте и не съм омъжена.

— Зарязаха те — безмилостно отвърна Клер, което беше истина. — Нарочно. — Посегна към цигарите си. — Мен ме изоставиха случайно. Не беше заради мен. Стават злополуки. Шофират старци. Татко ти загина. Но Пиер си тръгна по свое желание. Това е твоят проблем. Какъв е този на Тед?

Али здравата се замисли, преди да отговори. Сложи чайника на печката, включи газта и запали пламъка.

— Това, че не е женен, не означава, че му има нещо.

Очите на Клер играеха.

— О, да, има.

Али внимателно обмисляше думите си, опитвайки се да заобиколи темата, ако е възможно.

— Както и да е, ухажва те — продължи Клер.

— Може би.

— Не съм сляпа. Попита ме… дали си склонна — Клер завъртя глава към печката.

— Моля? Какво да съм склонна?

— Да се омъжиш.

— Сериозно? — попита Али, докато отваряше шкафа и вадеше кутията с чай. — Тед те е попитал? Кога?

— Миналата седмица. Когато бяхме свършили лимоновия сладолед и ти излезе да купиш…

 

 

В спалнята на Али старата тениска на Джейк висеше на таблата на леглото.

Огорчена, тя я грабна, втурна се към гардероба и я хвърли вътре, като я натика дълбоко отзад.

Обади се на Ана.

— Вижда ли ти се странно, че не искам да спя с Тед?

— Как мина вечерята?

— Чакай. Първо отговори. Струва ли ти се странно?

— Не — отговори Ана тихо, опитвайки се да не събуди съпруга си.

Али влезе в банята.

— Защото… защото имах една колежка. Онази асистентка от „Браун“. Тя правеше секс с разносвача на пици.

— И?

— Освен това правеше секс с момчето от бензиностанцията. И със зъболекаря си в кабинета му. Той затваряше вратата и се чукаха на зъболекарския стол. Столът можеше да се сваля.

— Али?

— Да?

— Не е необичайно да се влюбиш, преди да правиш секс. Всеки е различен. Ти се нуждаеш от любов и интимност. На някои жени не им трябва. Не е престъпление. Сега кажи как мина вечерята?

Али започна да се съблича.

— Чувала ли си някога за Ноа Бийн?

— Тук ме утрепа.

— Чувала ли си? — повтори тя и си събу панталоните.

— Актьорът ли? — попита Ана.

— Значи, го знаеш? — попита Али и се вгледа в краката си. Погледна ги и в огледалото.

— Защо?

Тя си свали и бельото.

— Ами — продължи, — това е той. Момчето със съвършения пенис.

Ана замълча за миг.

— За какво говориш? Обърках се.

— Беше ли заспала? — Али натрупа дрехите си върху тоалетната. — Събудих ли те?

— Легнахме си рано.

— Извинявай.

— Али? Какво за Ноа Бийн?

— Той е момчето. Сменил си е името.

— Почакай, не схващам — прошепна тревожно Ана, разсънвайки се с всеки изминал миг.

— Спиш. Ще ти се обадя утре.

— Не! Не затваряй! Да не би да казваш… Да не би да твърдиш, че… си спала с Ноа Бийн?

— Тогава не се казваше Ноа Бийн. Но, да.

В този момент Ана изпищя. Изкрещя като тийнейджърка на концерт на „Битълс“. Или като тийнейджърка на концерт на Джъстин Бийбър през 2014 година.

Али отдръпна телефона от ухото си. Съпругът на Ана, стреснат, се събуди.

— Какво? Какво? Какво, по дяволите, е станало?

— Али е правила секс с Ноа Бийн!

— Кой? — измуча той. — Кой е пък този, мътните го взели?

— Ти да не разказваш всичко на Джон? — Али се почувства унижена.

Ана отговори:

— Как така никога не си ми казвала?

— Не знаех!

— Побързай, жено! Няма време за губене! — извика Ана с убедителен английски акцент. Имитираше Джейк в ролята му на рицар.

— Какво говориш? За какво да побързам?

— Прочутата му реплика: „Побързай, жено! Няма време за губене!“. Той е Ланселот, Али, и води класацията на списание „Пийпъл“ за най-секси мъж вече три или може би четири години…

Али въздъхна. Погледна в огледалото тлъстинките по корема си.

— Все едно. — Откъде се бяха взели? Тя заопипва гънките на корема си. — Той е човек. Обикновен човек.

— Не, не е. Потърси в Гугъл.

— Няма да търся в… Гугъл.

— Какъв си сноб.

— Не съм сноб. — Али се обърна в профил пред огледалото и приклекна. — Имам… дилема. Обади ми се, щом излезеш от шока.

Ана се разсмя.

— Сподели ли с Тед?

— Не. Още не.

— С Лизи?

— И това ще стане. Най-шантавото е, че той ме цитира.

— Моля?

— Цитира онази статия, която написах за „Ел“.

— Брей.

— Аха! Освен ако…

— Той помни — добави сдържано Ана. — Али?

— Да?

— Вземи ми автограф. Моля те.

Али изръмжа.

— От това… от това… няма полза. Затварям.

Ана затвори, Али също и се погледна в огледалото.

„Най-секси мъж“?

Тя се втренчи в стриите по бедрата си, в провисналата кожа от вътрешната им страна. Преди нямаше проблем с бедрата!

До тази година.

„По дяволите — помисли си. — Трябва да се запиша на фитнес.“

Четиресет и една.

Годините й бяха най-лошото.

Тя се завъртя, изпъна се и си глътна корема.

Опъна шия нагоре, но леката двойна брадичка си остана.

Огледа по-отблизо лицето си: малки червени петънца и три фини бръчици. Бяха се появили внезапно на лицето й. И през челото. Сякаш за една нощ.

Прокара пръсти през косата си, убедена, че е започнала да изтънява.

„Може би е от стреса“, каза си и тръгна да си намери тениска. Която да не е принадлежала на Джейк.

Излезе от банята, тръгна по коридора и влезе в спалнята.

Всичкият този стрес. Всичката тази тъга. Промените в тялото й. Навярно не се чувстваше достатъчно уверена, затова не искаше да спи с Тед.

Кога беше? Кога се бе съгласила да пият кафе, след като той я бе открил във Фейсбук?

Докато тя всъщност търсеше Джейк.

Джейк.

Беше януари, реши тя. Спомняше си снега по земята. Два или три месеца преди Клер да почине.

Клер беше болна, а Теди — толкова съпричастен. Постоянно се обаждаше. Изпращаше храна. Изпълняваше поръчки. После Клер си отиде. Тед дойде на бдението. Изпрати букет. Огромен букет. И беше толкова търпелив…

Относно секса.

Али твърдеше, че е в депресия. След това бе много заета. После — твърде тъжна. Така мислеше и така му каза.

Имаше толкова работа преди и след кончината на майка си: хосписът, погребението, имотите на Клер…

Теди беше сладък. Беше умен. Нямаше нищо против да пътува до Бруклин, за да се хранят, да се разхождат, да четат вестника…

Какво й ставаше?

Не бе имала забежки. Само една. С Джейк. И тогава не беше влюбена в него. Или беше?

По фланелка и клин тя се шмугна в леглото.

Може би Тед беше прав за нея. Навярно беше фригидна. Ограничена. Може би трябваше да приеме удоволствието заради самото удоволствие. Лошо ли беше удоволствието? Не. Престъпление ли беше да се забавлява? Не. Тя завъртя очи и грабна телефона.

— Али? — обади се Тед.

— Хайде да заминем. Следващия уикенд. Да тръгнем и… ти знаеш. Аз съм готова.

— Наистина ли? — попита той с изненада в гласа.

— Грешката беше у мен. Да изпълним плана ти.

Щеше да прави секс.

Секс с Тед.

Да, беше готова.

— Донеси предпазни средства. Не вземам хапчета.

— Не може да бъде — отвърна той със смях.

Али погледна към тавана. Той се шегуваше, разбира се, но откога бе задължително самотните жени да вземат хапчета?

— Не се тревожи, Ал — продължи Тед. — Приключих с правенето на бебета.

— Какво?

— Вазектомия. Преди четири години. Клъц, клъц.

— Наистина ли? — попита Али. Беше изненадана.

— Какво ще кажеш за Хамптънс? Нантъкет? Само кажи. Ще летим.

— Добре — отвърна Али. Не я беше грижа за мястото. — Ами болестите?

— Е?

— Правили ли са ти наскоро изследвания? — Искаше й се да изчезне под завивките. Мразеше този разговор. Ненавиждаше го.

— Не съм на двайсет и една, зайче.

— Това пък какво ще рече?

— Означава да не се тревожиш.

Али замъча за миг.

— Добре — заключи тя. — Лека нощ.

— Да спиш в кош. И, Али?

— Да?

— Нямам търпение.

 

 

Али лежа будна до два през нощта.

После се сети за чиниите.

Беше ли приключила с чиниите?

Бяха се занимавали с тях, тя и Джейк, но след като ги бяха заредили в миялната, всъщност той пусна ли я? Или тя?

Искаше й се, като се събуди, чиниите да са чисти; чиниите, означаващи, че вечерята е приключила, чисти чинии, готови за прибиране.

Реши да провери.

В средата на стълбището, водещо към долния етаж, тя спря. Нещо привлече погледа й.

На масичката до вратата се мъдреше морскосиня шапка, сложена върху шал, и слънчеви очила със златни рамки, пъхнати отдолу.

Али се взря за момент, после се приближи.

Разпозна шапката. С изсъхнали петна от пот и дъжд, бейзболният каскет на бостънските „Ред Сокс“ бе приел формата на главата на Джейк.

Тя издърпа очилата и си ги сложи.

Погледна се в огледалото в коридора и се постарала заприлича на актьор или модел: първо с израз на раздразнение и отвращение. После — на презрение. След това се направи на отегчена. Нито едно не се получи. Очилата не й отиваха. Остави ги обратно.

Вдигна шапката и я подуши.

„Луда работа“, помисли си. Да стои тук и да мирише шапката на гаджето на дъщеря си. Май пресичаше границата между донякъде разумна и напълно мръднала жена. Лудият професор. Тъкмо вдъхваше дълбоко, когато на вратата се звънна.

Стресната, хвърли шапката, сякаш я беше откраднала. Тя полетя като фризби, отскочи от стената и отново се приземи върху шала.

Бързешком и с разтуптяно сърце Али пъхна отдолу слънчевите очила, обърна се и се подпря на перилата.

Звънецът бе дръннал веднъж, значи не беше Тед. Тед щеше да звъни два, три, четири пъти, а пък Лизи имаше ключ.

Звънна се отново.

— Идвам! — извика тя.

Знаеше, че е около два сутринта.

Знаеше и кой звъни.

Знаеше, че е Джейк.