Джулс Мулен
Али Хюс прави секс понякога (10)

— Тя там ли е всеки уикенд? Имам предвид дъщеря ти? — попита Джейк и се отпусна на леглото в тъмнината.

Али стоеше права с телефона в ръка.

— Не. Почти никога.

— Ще се справи, нали?

— Възможно е. Или пък не. Майка ми е… Как беше думата? Вълнуваща, предполагам. — Тя сви рамене. — Мисля, че тази вечер трябва да отпътувам за Ню Йорк.

Джейк погледна изненадано.

— Всъщност искам да остана с теб. Само дето…

— Какво?

— Раздвоена съм.

— Със сигурност.

— Майка съм — опита се да обясни тя. — Дъщеря ми е на първо място. По-важна е от работата ми, от мен и разбира се, от всеки мъж, когото срещна.

— Струва ми се, че трябва хубаво да се наспи тази нощ.

— Може би, но…

— Два пъти за десет години? Али! Два пъти?

— Да, за всичкото това време. Знам, знам. Но самотните майки… Трудно е да го обясня. — Тя си пое дълбоко дъх. Беше смутена. — И знаеш ли какво? Истината е, че… Не те познавам. И ти не ме познаваш. Дори да не беше в моя клас — а ти си, — който и да си, какъвто и да си… дори да не беше на двайсет и една, на колкото си… Не съм готова за флиртове.

Джейк поклати глава.

— Това не е флирт.

— Не е ли?

— Не. — Той се надигна и седна, свали часовника от ръката си и й го подаде. — Вземи.

— Защо? — Тя пое часовника.

Той се обърна и нагласи възглавниците около себе си.

— По две минути за всеки. Определящите живота моменти. Най-важните десет. Часовникът е у теб. Ще започна пръв.

Али се усмихна, но се поколеба. Погледна часовника, после Джейк.

— Нека се опознаем, Али Хюз.

В мрака едва виждаше ръцете си.

— Циферблатът свети. Само натисни… — Той й показа копчето и пръстите му стиснаха нейните. Али вдигна поглед. От мигновения контакт сърцето й заби.

Натисна копчето и циферблатът светна. Неохотно гледаше как минутната стрелка наближава дванайсет.

— Добре, започвай. — Все още стоеше до края на леглото.

Джейк пое дъх и погледна към тавана.

— Роден съм в Бостън. Най-малкият от четирима синове. Татко ни е напуснал, когато съм бил на две. Майка ми преподаваше на първи клас, така че нямахме пари. На три започнах да играя бейзбол. Беше страхотно. Най-важното за мен. Преместихме се при баба, над един бар, всичките петима. На шест ме приеха в Малката лига. Когато бях на девет, простреляха най-големия ми брат, но оцеля. Започнах като питчър. През първата година в гимназията ме арестуваха за притежание.

— Арестуваха ли те?

— Осъдиха ме. Изкарах два месеца в поправителен дом.

— Притежание на какво? — Тя седна на леглото и се обърна с лице към него. Беше заинтригувана.

— Кокаин.

— Боже. — Тя пусна блузата си върху бельото.

— По-големият ми брат го доставяше. Аз го пласирах. Дълга история, но накрая се озовах в „Браун“.

Али се усмихна.

— След затвора, разбира се.

Джейк на свой ред се усмихна.

— Трябваше им питчър. Имах стегнато дупе, играех бейзбол, затова… Получих четири предложения за стипендии от четири учебни заведения. Отидох в „Браун“ да хвърлям за „Мечките“… Последваха три сватби, петима племенници, напуснах училище и реших да забия преподавателката си.

— Мен ли?

— Аха.

Али се усмихна.

— Времето изтече — каза тя и опъна крака срещу него. Той хвана стъпалото й, захапа палеца и отново го пусна. Али се засмя. Върна му часовника.

Джейк освети циферблата и зачака.

— Добре, добре, чакай… Започвам.

Али се замисли. Определящи мигове? Определящи мигове…

— Родена съм в Ню Йорк — започна тя и отново се усмихна. — Бях единствено дете. Татко почина, когато бях на шест. Преструвам се, че го помня, но не е така. Това е общото между нас. — Джейк кимна. — Лизи също няма баща. — Тя помълча. — Майка ми беше потисната. Дълго време. Мисля, че все още е. Така и не успя да го преодолее. След това се изнесох. Приеха ме в „Джорджтаун“. Забременях… това ти го разказах. Родих малката, Елизабет Клер. Преместих се в Провидънс като асистентка, защитих доктората си и живях цели девет години в тази къща. Преди два месеца навърших трийсет и една и… и един студент ме заби… Когото винаги бях смятала за… толкова сладък.

Взираха се един в друг и мълчаха.

Сега познаваш ли ме? — попита Джейк и се усмихна.

— Не — отговори тя, вгледана в него, любувайки се на красотата му.

— Сега тя е на сигурно място, както и ти. Резето, прозорците и аз сме подсигурени. Всичко е наред и за няколко часа ти можеш да си Али. Али, а не мама.

— Аз винаги съм мама.

Той кимна и сложи ръка върху глезена й.

— Добра майка. Добра дъщеря. Всички тези роли, които играем.

— Не е роля — възрази Али и поклати глава. — Такава е същността ми.

Той плъзна пръсти нагоре по крака й към коляното.

— Добър преподавател. — Той се наведе към нея, подпря се и заразглежда краката й. — Невероятни крака, между другото…

Али се усмихна.

Той хвана крака й, повдигна го и целуна вдлъбнатината зад коляното. След това плъзна пръсти нагоре по бедрото й.

Али го гледаше. Ъгълчетата на устата й се повдигнаха в усмивка. Какви ги вършеше?

В горната част на бедрото й той изви ръка. Пръстите му се сключиха около него, сякаш да премерят обиколката му. После се наведе и целуна една луничка.

— Така и така играем на „опознай ме“… Колко лунички имаш? Знаеш ли?

— Не.

Джейк кимна.

— Може би не можеш да опознаеш някого, докато не разбереш колко лунички има… — Той направи кръг с пръста си около луничката. — Една — преброи и се загледа надолу към стъпалата й. — Възразяваш ли?

— Какво?

— Да ги преброя.

Али се усмихна.

— Това не е ли начин…

— Начин?

— Да ме съблазниш.

— Ще се получи ли?

— Кое?

— Да те съблазня?

Али въздъхна и затвори очи. Когато ги отвори, видя Джейк да брои луничките по крака й и да рисува невидими кръгове около тях.

— Две, три… просто искам да знам… Четири, пет, шест… нещо за теб, което никой друг не знае… Седем, осем… за което дори ти нямаш представа. — Той се наведе и целуна седмата и осмата.