Дарън Шан
Реки от кръв (9)

Глава осма

Оказа се, че не е имало от какво да се притеснявам. Родителите на Деби бяха мили като нея. Казваха се Джеси и Дона — не ми позволиха да ги наричам господин и госпожа Хемлок — и веднага се почувствах добре дошъл.

— Привет! — извика Джеси, който пръв ме видя. — Кого ни водиш?

— Мамо, татко, това е Дарън — рече Деби. — Той е приятел на Ани. Срещнах го в киното и го поканих на гости. Нали нямате нищо против?

— Разбира се — отвърна Джеси.

— Естествено — обади се Дона. — Тъкмо приготвям вечерята. Ще останеш ли да хапнеш с нас, Дарън?

— Стига да не е проблем — отвърнах.

— В никакъв случай — грейна тя. — Обичаш ли бъркани яйца?

— Любимото ми ястие — отвърнах. Не беше вярно, но реших, че не е зле да бъда любезен.

На масата разказах малко за себе си на Джеси и Дона.

— А не ходиш ли на училище? — попита Джеси, също както Деби.

— Баща ми е бил учител — излъгах, вече си бях измислил правдоподобна история. — Той преподава на мен и на Евра.

— Още яйца, Дарън? — предложи Дона.

— Да, моля — отвърнах, — страхотни са. — Наистина беше така. Никога не бях ял толкова вкусни бъркани яйца. — Какво има в тях?

— Тайната е в подправките — усмихна се гордо тя. — Работила съм като готвач.

След вечеря предложих да измия чиниите, но Джеси не ми позволи.

— Това е най-добрият начин за почивка в края на деня — обясни той. — Няма нищо по-хубаво от миенето на чинии, бърсането на прах и минаването с прахосмукачка.

— Шегува ли се? — попитах аз Деби.

— Не — поклати глава тя и след това се обърна към родителите си: — Може ли да се качим в стаята ми?

— Разбира се — отговори Дона. — Но не се бавете много, нали не си забравила, че ни останаха още няколко глави от „Тримата мускетари“?

Деби се намръщи.

— „Един за всички и всички за един“ — измърмори тя. — Много е досадно!

— „Тримата мускетари“ не ти ли е интересна? — възкликнах изненадано.

— На теб да не би да ти харесва?

— Разбира се! Гледал съм филма най-малко осем пъти.

— А чел ли си книгата?

— Не, но имам комикс.

Деби и майка й се спогледаха и избухнаха в смях.

— Всяка вечер трябва да чета по нещо от детската класика — замърмори Деби. — Дано никога не разбереш колко скучни са тези книги.

Тя се обърна към майка си и каза:

— Няма да се бавим.

Поехме нагоре по стълбите. Стаята й беше на третия етаж — просторна, с големи вградени гардероби и само с един-два плаката по стените.

— Не обичам да е претрупано — обясни Деби, като ме видя да се оглеждам.

В единия ъгъл беше поставена изкуствена елха. Няколко други бях мярнал във всекидневната и докато се качвахме по стълбите.

— Защо имате толкова много елхи? — полюбопитствах.

— По идея на татко — отвърна Деби. — Той обича елхите и затова купи по една за всяка стая в къщата. Приготвили сме и играчки — посочи кутията под елхата — с тях украсяваме на Бъдни вечер. Страшно забавно е и толкова уморително, че накрая заспиваш още с докосването на възглавницата.

— Звучи страхотно — кимнах замечтано, спомних си колко обичах да украсяваме елхата вкъщи.

Деби ме погледна замислено.

— Може да дойдеш у дома на Бъдни вечер — предложи тя. — Заедно с Евра. И баща ти. Ще ни помогнете с украсяването.

— Сериозно ли говориш? — зяпнах я смаяно.

— Разбира се. Първо трябва да питам мама и татко, но едва ли ще имат нещо против. И друг път сме канили приятели да ни помагат. Колкото повече хора, толкова по-весело.

Поканата много ми допадна, но не бях сигурен дали мога да я приема.

— Да питам ли мама и татко? — притисна ме Деби.

— Не знам дали ще сме тук на Коледа. Госпо… Татко е непредсказуем. Може да се наложи да заминем преди това.

— Е, предложението остава. Ако сте тук, чудесно, а ако не — тя сви рамене — все ще се справим и сами.

Заговорихме за коледните подаръци.

— Ще купиш ли плейър на Евра? — попита Деби.

— Да, заедно с няколко диска.

— Значи остава да измислиш нещо за баща ти — рече тя. — Какво ще му вземеш?

Замислих се. Не бях предвидил никакъв подарък за господин Крепсли — той само щеше да сбърчи нос презрително, — но ми беше интересно какво ли можеше да зарадва един вампир…

Усмихнах се.

— Сетих се! Ще му взема кварцова лампа!

— Кварцова лампа ли? — вдигна вежди Деби.

— Да, така че да почернее малко. — Не се сдържах и се разсмях на глас. — Той е доста блед, тъй като почти не вижда слънце.

Деби не можеше да разбере на какво се смея. Искаше ми се да мога да й обясня как си струва да купя кварцова лампа само за да видя презрителното изражение на господин Крепсли, но не смеех.

— Имаш странно чувство за хумор — каза объркано тя.

— Повярвай ми — отвърнах, — ако познаваше баща ми, щеше да знаеш защо се смея.

Щях да споделя с Евра идеята си веднага щом се прибера и той щеше да я оцени по достойнство.

Побъбрихме около час. Дойде време да си тръгвам.

— Е — попита Деби, когато се изправих. — Няма ли да получа целувка за лека нощ?

Едва не припаднах.

— Ааа… Ъъъ… Ами… — запелтечих безпомощно.

— Не искаш ли да ме целунеш?

— Искам! — Поех си дъх. — Просто… Ъъъ…

— Няма значение — сви рамене тя и стана. — Забрави. Ще те изпратя.

Слязохме по стълбите. Искаше ми се да пожелая лека нощ на Джеси и Дона, но Деби не ми даде възможност. Изтича до входната врата и я отвори широко още преди да съм си облякъл палтото.

— Може ли да дойда утре? — попитах, докато се мъчех да си пъхна ръката в левия ръкав.

— Ако искаш.

— Виж, Деби — започнах, — извинявай, че не те целунах. Просто…

— Те е страх? — усмихна се тя.

— Да — признах си.

Деби се разсмя.

— Добре, може да дойдеш утре. Искам да дойдеш. Но бъди малко по-смел, става ли?

И тя затвори вратата след мен.