Дарън Шан
Реки от кръв (7)

Глава шеста

Когато се прибрах, Евра гледаше телевизия.

— Нещо ново? — извиках от вратата.

— Не — отвърна той.

— Господин Крепсли пита ли за мен?

— Дори не обърна внимание, че те няма. Напоследък се държи доста странно.

— Забелязах — кимнах. — Време ми е да пия човешка кръв, а той и дума не е обелил. Обикновено много внимава да се храня навреме.

— И сега сам ли ще го направиш? — попита момчето змия.

— Сигурно. Довечера ще се промъкна в нечия стая и ще си напълня една спринцовка с кръв. — Използвах спринцовка, тъй като не можех да затварям рани със слюнка като истински вампир.

Доста се бях променил за изминалата година. Преди щях да се хвана за тази възможност да пропусна пиенето на кръв като удавник за сламка, а сега бях готов и сам да си намеря жертва.

— Внимавай — предупреди ме Евра. — Ако те хванат, господин Крепсли ще побеснее.

— Да ме хванат? Мен? Никога! Ще бъда незабележим като призрак.

Направих го към два през нощта. За човек с моите способности беше като детска игра: долепях ухо до вратата и се вслушвах, лесно можех да разбера колко души има вътре и дали спят леко или дълбоко. Намерих една отключена стая, в която мъж хъркаше като слон, влязох и изтеглих със спринцовката нужното ми количество кръв. Върнах се в стаята си, изцедих кръвта в чаша и я изпих.

— Това ще ми стигне засега — казах. — Поне утре всичко ще е наред, а това е най-важното.

— Че какво толкова има утре? — учуди се Евра.

Разказах му за Деби и за уговорката ни да отидем на кино.

— Имаш среща! — засмя се доволно той.

— Не е среща — изсумтях. — Само ще ходим на кино.

— Само? — Евра се усмихна. — С момичетата няма такова нещо като „само“. Това си е среща.

— И какво, ако е среща? Не съм глупав. Знам кога да сложа край.

— Защо ще слагаш край? — премига объркано той.

— Защото тя е обикновено момиче, а аз съм наполовина вампир.

— Това не бива да те спира да излизаш с нея. Тя няма как да разбере, че си вампир, освен ако не я захапеш за шията.

— Ха-ха! — изсмях се сухо. — Не е това причината. След пет години тя ще е голяма жена, а аз ще съм си същият.

Евра поклати глава.

— По-добре мисли за следващите пет дена, а не за следващите пет години — посъветва ме той. — Станал си черноглед като господин Крепсли. Няма никаква причина да не излизаш с момичета.

— Сигурно си прав — въздъхнах.

— Разбира се че съм.

Прехапах притеснено устни.

— Ако приемем, че е среща — подех нерешително, — какво да правя? Досега не съм излизал на среща с момиче.

Евра сви рамене.

— Аз също. Но едва ли има нещо по-особено. Говорете си. Разкажи й вицове. Дръж се с нея, все едно сте обикновени приятели. А после…

— После? — подканих го нетърпеливо.

Той се ухили.

— Млесни я по устните!

Замерих го с възглавница.

— Не биваше да ти казвам — изръмжах.

— Шегувам се, глупчо! — Изведнъж стана сериозен. — Но в никакъв случай не казвай на господин Крепсли. Ако разбере, веднага ще си заминем или ще ни премести в друг хотел.

— Прав си — кимнах, — пред него ще си мълча за Деби. Няма да е трудно, като се има предвид, че през последните няколко дена почти не съм го виждал. А и той почти не говори. Все едно живее в собствен свят.

И съвсем скоро в неговия кошмарен свят щяхме да се озовем и аз, и Евра… и Деби.

 

 

Следващият ден се влачеше едва-едва. Не можех да си намеря място. Дори си поръчах топло мляко, за да се поуспокоя. Евра само наливаше масло в огъня. Следеше часовника и съобщаваше: „Остават още пет часа! Остават четири часа! Три часа и половина…“

За щастие поне ми бяха спестени тревогите за външния вид: разполагах единствено с пиратския костюм, така че не се налагаше да мисля какво да облека. Въпреки това прекарах няколко часа в банята и изтърках с гъбата всеки милиметър от тялото си.

— Успокой се — каза накрая Евра. — Изглеждаш страхотно. Даже и аз се изкушавам да изляза с теб довечера.

— Млъкни, глупчо — изсумтях, но не сдържах усмивката си.

— Да изчезна ли, преди да се появи Деби? — попита той.

— Защо?

— Може и да не ме искаш наоколо — смотолеви той.

— Искам да ви запозная. Тя ни смята за братя. Ще е странно, ако те няма.

— Да де, но… Как ще й обясниш? — измърмори Евра неловко.

— Какво да й обясня?

— Това — той потърка люспиците на ръката си.

— О! — Едва сега схванах какво го тревожеше. Деби не знаеше, че не е обикновено момче!

— Може и да я изплаша — продължи Евра. — Много хора се стряскат, когато ме видят. Може би е най-добре да…

— Слушай — прекъснах го твърдо, — ти си най-добрият ми приятел, нали така?

— Да — усмихна се плахо той, — но…

— Няма „но“! — срязах го. — Харесвам Деби, но ако тя не може да те приеме такъв, какъвто си, толкова по-зле за нея.

— Благодаря — прошепна Евра.

 

 

Малко след като се стъмни, господин Крепсли се събуди. Изглеждаше изтощен. Бях му приготвил вечеря — бекон, наденички и свински пържоли, — така че да хапне и да замине, преди да дойде Деби.

— Добре ли сте? — попитах, докато той опразваше чиниите.

— Да — измърмори вампирът.

— Изглеждате ужасно — казах му направо. — Пили ли сте кръв наскоро?

Господин Крепсли поклати глава.

— Нямам време. Може би тази вечер.

— Снощи изтеглих със спринцовка малко кръв от един гост на хотела — съобщих. — Ще ми стигне за около седмица.

— Хубаво — измърмори той разсеяно. За пръв път го правех сам и очаквах похвала, но господин Крепсли не ми обърна никакво внимание. Все едно напълно беше забравил, че съществувам.

След като излезе, аз разчистих и седнах до Евра пред телевизора в очакване на Деби.

— Няма да дойде — казах след малко, струваше ми се, че са минали часове. — Върза ми тенекия!

— Успокой се — засмя се Евра. — Рано е. Има още десет минути.

Погледнах часовника — беше прав.

— Нищо няма да излезе — измърморих нещастно. — Не съм ходил на среща с момиче. Ще объркам всичко и тя ще реши, че съм пълен идиот.

— Стига си се навивал — сряза ме той. — Нали искаше да излезеш с нея? И тя се съгласи, нали? Какво толкова се притесняваш?

Понечих да отговоря, но в този миг Деби потропа на вратата. Веднага забравих опасенията си и скочих да отворя.