Дарън Шан
Реки от кръв (26)

Глава двайсет и пета

Ножовете изсвистяха във въздуха, но вместо да прережат гърлото на Деби, потънаха в меките възглавници и матрака.

Защото Деби я нямаше.

Мърлок смаяно зяпна вързаното в леглото животно, което също като мен беше омотано с въжета от муцуната до опашката.

— Това е… това е… — челюстта му потрепери. Не можеше да произнесе думата.

— Коза — обадих се аз с мрачна усмивка.

Вампанизът се обърна бавно.

— Но… но… но…

Докато той заекваше и се опитваше да схване ситуацията, вратичката на единия гардероб се отвори и отвътре изскочи господин Крепсли.

С кървавочервения си плащ, оранжевата коса и грозния белег на лицето вампирът изглеждаше дори по-зловещ от вампаниза.

Когато го видя, Мърлок застина. Разшири червените си очи и лилавата му кожа леко изсветля.

Очаквах дълъг и ожесточен двубой като по филмите. Мислех, че първо ще си поговорят, след това господин Крепсли ще извади нож или меч и двамата ще започнат да се дуелират, ще обикалят из стаята, като в началото ще си разменят леки удари и ще си нанасят повърхностни рани, постепенно нещата ще станат сериозни и накрая ще се стигне до смъртта на единия от тях.

Но не стана така. Това беше схватка между супербързи нощни хищници, чиято единствена цел беше да убият врага си, а не да впечатлят жадната за зрелище публика. В нея имаше само четири действия и всичко свърши за не повече от две секунди.

Първото действие беше на господин Крепсли. Дясната му ръка се стрелна напред, един къс нож профуча във въздуха и се заби в гърдите на вампаниза няколко сантиметра над сърцето. Мърлок се сви и си пое дъх да изкрещи.

Но още докато устата му се отваряше, вампирът скочи и се озова до леглото.

Това беше второто действие в двубоя.

Третото беше на Мърлок. Той панически замахна към господин Крепсли с ножа в лявата си ръка. Острието проблесна във въздуха с невероятна скорост и ако беше улучило целта си, вампирът щеше да загине. За щастие то прелетя на шест-седем сантиметра над главата му. Господин Крепсли веднага се възползва от разкрилата се пролука в защитата на вампаниза и с голата си дясна длан — от която като пет остриета стърчаха здравите нокти — нанесе убийствен удар в корема на Мърлок.

Съвсем в буквалния смисъл в корема на вампаниза.

Мърлок издиша и застина. Ножът падна от ръката му, а очите му се втренчиха надолу. В следващия миг господин Крепсли дръпна рязко ръката си и измъкна кълбо преплетени вътрешности. От зейналия отвор рукна поток тъмна кръв.

Вампанизът изстена и се строполи на колене до козата, след това политна и падна на пода, завъртя се по гръб и се опита да затвори раната със слюнка, която бързо плюеше в шепите си.

Но дупката беше голяма. Лековитата слюнка нямаше да му помогне. Мърлок не можеше да направи нищо, за да затвори раната и да спре изтичането на кръвта. С него беше свършено.

Господин Крепсли отстъпи настрани, дръпна един чаршаф и се избърса. Лицето му беше каменно. Не изглеждаше нито доволен, нито натъжен от стореното.

След няколко секунди Мърлок осъзна, че положението му е безнадеждно. Завъртя се по корем и запълзя към мен, оголил зъби от болка.

— Господин Крепсли? — обадих се изплашено.

Вампирът хвърли поглед към него и поклати глава:

— Спокойно. Вече нищо не може да ти направи.

Въпреки това се приближи, сряза въжетата и остана до мен, готов да се намеси, ако се наложи.

Вампанизът продължаваше да пълзи към мен в агония. Едва не го съжалих, но като си спомних за овесения надолу с главата Евра и какво възнамеряваше да направи с Деби, сметнах, че си е получил заслуженото.

На няколко пъти Мърлок спираше да пълзи и си мислех, че ще умре, но той явно държеше да каже последната си дума и отново поемаше напред, макар сигурно да си даваше сметка, че така само ускорява смъртта си.

Просна се по корем в нозете ми, като дишаше тежко. От устата му прокапа кръв, краят му беше близо. Вдигна треперещ пръст и ми даде знак да се наведа.

Погледнах въпросително господин Крепсли.

Вампирът сви рамене.

— Не може да ти навреди. Ти решаваш.

Беше ми любопитно да разбера какво искаше да ми каже умиращият вампаниз. Коленичих и наведох глава към него. Оставаха му още само няколко секунди.

Червените очи се въртяха в орбитите. С невероятно усилие се спряха върху мен и устните се разтвориха в последна подигравателна усмивка. Повдигна леко глава и прошепна нещо.

— Какво? — попитах. — Говори по-силно.

Мърлок облиза устни, изплю кръв, за да си поеме въздух. След това с последния си дъх произнесе думите, които смяташе за толкова важни:

— Ууу…мник, ааа? — прошепна той, усмихна се и главата му падна.

Беше мъртъв.