Дарън Шан
Реки от кръв (24)

Глава двайсет и трета

Възцари се тягостна тишина. Първи се обади Евра:

— Не! — извика той. — Не го прави! Не бива!

— Деби за Евра — продължих, без да му обръщам внимание. — Съгласен ли си?

— Деби? — Вампанизът замислено потърка буза. Трябваха му няколко секунди, за да се сети за кого става въпрос, и очите му заблестяха. — А, Деби! Апетитното гадже на Дарън Шан!

— Ще ти е по-полезна, отколкото Евра — рекох. — Ще можеш да изпиеш кръвта й. Нали каза, че го искаш? Че кръвта й е хубава?

— Да — кимна той. — Солена. Сочна. — Отстъпи крачка назад. Размишляваше на глас. — Но защо Мърлок да избира? Защо да не вземе и двамата? Да убие Змийчето сега, а след това да отиде при момичето? Няма да е трудно да я намери. Ще наблюдава площада през деня, ще разбере къде живее и през нощта…

— Нямаш време — отвърнах. — Трябва да заминеш още тази нощ. Не можеш да чакаш.

— Защо продължаваш да дърдориш за заминаване? — изсумтя вампанизът. — Ако те пусна, няма защо да бягам.

— Напротив — възразих. — Генералите няма как да разберат веднага, че съм жив. Когато дойдат, ще се спуснат право в каналите. И ако те хванат, преди да са ме намерили, ще те убият.

— Няма да посмеят! — изрева Мърлок. — Така ще предизвикат война!

— Но те няма да го знаят. Ще са убедени, че постъпват правилно. Ще платят скъпо за грешката си, но това няма да е кой знае каква утеха за теб. Затова трябва да заминеш. След няколко седмици може да се върнеш, но ако сега останеш тук, смъртта ти е сигурна.

— Младият Мърлок не иска да заминава — нацупи се вампанизът. — Тук му харесва. Не иска да си ходи! Но Дарън е прав — въздъхна. — Мърлок трябва да се махне поне за няколко нощи. Да се свие в някое изоставено мазе и да не си подава носа навън.

— Затова Деби е по-подходяща от Евра — притиснах го. — Сигурно си гладен. Не е зле да хапнеш нещо, преди да тръгнеш.

— О, да — той потърка петнистия си корем.

— Но да си намериш храна, без да си го планирал е опасно. Вампирите го умеят, но не и вампанизите, нали?

— Да — кимна Мърлок. — Вампанизите са по-умни от вампирите. Предварително обмислят всичко. Планират. Бележат жертвите си отрано.

— Но сега няма как да го направиш — напомних му. — Нуждаеш се от нещо за хапване, което да засити глада ти, докато се криеш. И аз мога да ти го осигуря. Приеми условията ми и ще получиш Деби. Ще те вмъкна в дома й и ще те изведа обратно, без никой да забележи.

— Дарън! Престани! — извика Евра. — Не го искам! Не може да…

Вампанизът го удари силно в корема и момчето змия млъкна.

— Може ли да ти се доверя? — изсъска той. — Как да съм сигурен, че няма да ме изиграеш?

— А аз? — отвърнах. — Вържи ми ръцете зад гърба. Опри нож в гърлото ми. Остави Евра тук — ще се върна за него, след като вземеш Деби и си тръгнеш. Така ще обрека и двама ни, ако се опитам да ти изиграя номер. Не съм глупав. Знам какъв е залогът.

Вампанизът си тананикаше фалшиво, докато обмисляше.

— Не бива да го правиш! — простена Евра.

— Това е единственият начин — отвърнах тихо.

— Не искам да жертваш живота на Деби заради мен — каза той. — Предпочитам аз да умра.

— Едва ли ще си на същото мнение утре — изсумтях.

— Как можеш да го направиш? — попита смаяно приятелят ми. — Как можеш да я продадеш така, все едно е просто…

— Човек — заявих грубо.

— Щях да кажа: „животно“.

Усмихнах се горчиво.

— За вампирите това е едно и също. Ти си най-добрият ми приятел, Евра. Деби е просто човек. Макар че ми е симпатична.

— Не мога да те позная — измърмори той тъжно и се извърна настрани.

— Добре! — обяви вампанизът, който най-сетне беше взел решение. Замахна с ножа и аз потръпнах, но острието преряза въжето около глезените ми и тупнах на пода като чувал. — Приемам предложението ти. Но само една погрешна стъпка и…

— Не се тревожи — измърморих и станах. — Само че първо искам да ми дадеш думата си.

— Какво?

— Все още не си обещал, че после ще освободиш мен и Евра. Без това никъде няма да тръгна.

Той се усмихна.

— Дарън е умен, а? Добре. Давам ти думата си — момичето за Змийчето. Деби за Евра. Това стига ли ти?

Поклатих глава.

— Обещай, че ще ме пуснеш, когато свършиш с Деби. И че няма да ми попречиш да се върна да освободя Евра. И че няма да ни направиш нищо лошо след това.

Вампанизът се разсмя.

— Голям умник си, Дарън Шан. Почти колкото младия Мърлок. Много добре. Ще те пусна. Няма да ти попреча да се върнеш, нито ще ти сторя нещо лошо след това. — Вдигна пръст. — Но ако някога пак дойдеш тук или пътищата ни се пресекат отново, това ще е краят ти. Сключваме временно примирие, а не вечен мир. Съгласен?

— Съгласен.

— Добре тогава. Да тръгваме!

— Няма ли да свалиш някои от въжетата? — попитах. — Едва мога да вървя така.

— „Едва“ е напълно достатъчно — изкикоти се той. — Няма да рискувам. Нещо ми подсказва, че Дарън не би пропуснал шанса си да ми изиграе някой номер.

Бутна ме силно в гърба. Залитнах, но после си възвърнах равновесие и се запрепъвах напред.

Хвърлих поглед към Евра и извиках:

— Потърпи още малко. Ще се върна преди зазоряване и двамата заедно ще се приберем в „Циркът на кошмарите“.

Той не отговори. Дори не ме и погледна.

Въздъхнах, обърнах се и поех към изхода. Докато се провирахме през плетеницата от канали, Мърлок подскачаше край мен, припяваше си отвратителни песнички и подробно ми обясняваше какво ще направи с Деби, щом тя падне в мръсните му лапи.