Дарън Шан
Реки от кръв (23)

Глава двайсет и втора

Мърлок дръпна главата ми назад и опря върха на ножа в гърлото ми. Застинах, очаквах всеки миг да го забие в плътта ми. Бях парализиран от страх, дори не можех да изпищя. Това беше краят. Колко глупава и ненужна смърт…

Но вампанизът само ме измъчваше. Бавно отдръпна ножа и се изсмя подигравателно. Разполагаше с достатъчно време. Нямаше защо да бърза. Искаше да си поиграе с нас.

— Не биваше да идваш — прошепна Евра. — Глупаво е. — Замълча и след това добави: — Но въпреки това ти благодаря.

— На мое място ти щеше ли да ме изоставиш? — попитах.

— Да — отвърна той, но бях сигурен, че лъже.

— Не се тревожи — прошепнах. — Все ще намерим начин да се измъкнем.

— Да се измъкнете ли? — избоботи Мърлок. — Я не говори глупости! Как възнамеряваш да избягаш? Като прегризеш въжетата ли? Не че не може да се направи, но няма как да стигнеш до тях със зъби. Като ги скъсаш с изключителната си вампирска сила? Няма смисъл да се напъваш. Те са изключително здрави, аз сам ги изпробвал.

Приеми истината, Дарън Шан — вече си пътник. Никой няма да ти се притече на помощ. Никой не би могъл да те открие тук. Още дълго ще се забавлявам с теб, ще те накълцам на парчета и ще ги разпръсна из целия град, а ти не можеш да направиш нищо, за да ме спреш!

— Поне пусни Евра — примолих се. — Нали хвана мен? Той не ти е нужен. Помисли си колко зле ще се чувства, ако го освободиш: ще трябва да живее с мисълта, че съм умрял вместо него. Това е непоносим товар. Ще е по-зле, отколкото ако просто го убиеш.

— Може и така да е — изсумтя вампанизът. — Но обичам простичките удоволствия. Идеята ти не е лоша, но предпочитам да го накълцам бавно и мъчително. По-лесно е.

— Моля те — едва не се разплаках. — Пусни го. Готов съм на всичко. Ще ти дам… ще ти дам дори господин Крепсли.

Той избухна в смях.

— Не става! Проигра шанса си, не помниш ли? Освен това, вече няма как да ме отведеш при него. Крепсли сигурно отново е сменил хотела. Ако изобщо е останал в града.

— Сигурно все има нещо, което искаш! — извиках отчаяно. — Трябва да има някакъв начин…

Замълчах. Вампанизът наостри уши.

— Какъв начин? — попита той заинтригувано. — Какво щеше да кажеш?

— Замълчи! — извиках. — Мисля.

Усещах погледа на Евра върху себе си — изпълнен с надежда и в същото време примирен с неизбежната ни участ.

— Побързай — сръчка ме Мърлок и застана пред мен. Лилавото му лице не се виждаше ясно в тъмното подземие, очите и устните му приличаха на три носещи се в мрака червени топчета, а косата му напомняше на чудовищен прилеп. — Нямаш цяла нощ на разположение. Говори, докато още можеш.

— Просто си мислех, че след това ще трябва да заминеш, нали?

— Мърлок да замине? — изрева той. — Да изостави любимите си канали? Никога! Тук му харесва. Чувства се така, все едно е вътре в тялото на града. Каналите са вените, по които тече кръвта, а тази пещера е сърцето. — Вампанизът се усмихна и за пръв път усмивката му не беше подигравателна и злобна. — Представяш ли си го? Да живееш вътре в тялото и да се носиш по вените — по реки от кръв — накъдето поискаш.

— Все пак — възразих дръзко, — ще трябва да заминеш.

— Какви са тези глупости? — бодна ме той с ножа. — Започваш да ме ядосваш.

— Просто разсъждавам разумно — отвърнах. — Не можеш да останеш тук. Господин Крепсли знае къде се криеш. И ще се върне.

— Този страхливец? Съмнявам се. Той е твърде…

— И ще доведе подкрепление — прекъснах го. — Други вампири.

Вампанизът се разсмя.

— Генералите ли?

— Да.

— Глупости. Няма да посмеят да нарушат споразумението. Не могат да се намесват. Крепсли не е генерал, нали?

— Така е — отвърнах, — не е.

— Видя ли! — извика победоносно той. — Иначе нямаше да тръгне срещу Мърлок. Такива са законите и обичаите ни. Те важат както за вампирите, така и за вампанизите.

— И въпреки това генералите ще дойдат — настоях. — Преди нямаше как да го направят, но вече могат. Ще се появят още тази вечер, най-късно утре. Вероятно точно такъв е бил замисълът на господин Крепсли.

— Какви ги дърдориш? — изгледа ме разтревожено вампанизът.

— Преди малко ти сам каза колко си бил изненадан, че господин Крепсли е слязъл с мен в каналите. Тогава не ти обърнах внимание, но като помислих, съм съгласен: наистина е странно. Смятах, че го е направил, за да помогне на мен и на Евра, но сега…

— Какво? — подкани ме Мърлок и заплашително вдигна ножа. — Говори или…

— В споразумението между вампирите и вампанизите пише, че едната страна не може да се меси в делата на другата, нали?

— Точно така — кимна той.

— Освен ако не е при самозащита или за отмъщение.

— Да.

Насилих се да се усмихна.

— Толкова ли не можеш да схванеш? Аз съм наполовина вампир. Ако ме убиеш, генералите ще получат претекст да тръгнат след теб. Вероятно точно такъв е бил замисълът на господин Крепсли от самото начало. — Поех си дълбоко дъх и го погледнах в очите. — Позволил ти е да ме проследиш. Искал е да ме хванеш. И да ме убиеш.

Вампанизът се облещи и смаяно прошепна:

— Не! Не би го направил!

— Той е вампир — отвърнах. — Няма скрупули. Това е неговият град. Аз съм само чирак. Ти кое би жертвал?

— Но… но… — Той напрегнато се почеса по лицето и извика: — Аз не съм виновен! Ти първи ме нападна!

Поклатих глава.

— Господин Крепсли беше. Аз нищо не съм ти направил. Ако ме убиеш, теб ще държат отговорен. Генералите ще ти се нахвърлят и нито един вампаниз няма да те защити.

Мърлок обмисли думите ми мълчаливо, след това заподскача насам-натам, като ругаеше бясно. Изчаках да излее гнева си и се обадих:

— Все още не е късно. Пусни ме. Пусни и Евра. Замини. И тогава нищо не могат да ти направят.

— Но Мърлок обича каналите!

— И си готов да умреш заради тях?

Той присви очи:

— Дарън Шан на умник ли се прави?

— Не, не — побързах да го уверя. — Ако бях умен, нямаше да съм тук. Но не отричам истината, когато я видя под носа си. Ако ме убиеш, подписваш смъртната си присъда.

Раменете му се отпуснаха и тайно в себе си въздъхнах с облекчение — бях сигурен, че съм спасен. Оставаше да измъкна и Евра…

— А Змийчето? — обади се заплашително Мърлок. — Той не е вампир. Него мога да го убия, нали?

— Не! — извиках. — Ако го направиш, ще отида при генералите и ще им кажа…

— Какво ще им кажеш? — прекъсна ме вампанизът. — Мислиш ли, че ще ти обърнат внимание? Че ще рискуват отново да избухне война заради едно влечуго? — Той се изсмя. — Младият Мърлок жадува за кръв! Може и да не получи малкия вампир, но на Змийчето няма да му се размине. Гледай, Дарън Шан, гледай как Мърлок ще му направи още една устичка… на корема!

Сграбчи въжетата, с които беше омотан Евра и го завъртя. С другата ръка вдигна ножа и го доближи към тялото му.

— Почакай! — спрях го. — Не го прави! Недей!

— Защо? — изсумтя той.

— Готов съм да се разменим — отвърнах. — Вземи мен, вместо Евра.

— Не печеля нищо — поклати глава вампанизът. — Ти си вампир. Не става.

— Ще ти дам някой друг! Някой, когото желаеш повече!

— Кого? — изсмя се той. — Кого би могъл да ми даде Дарън Шан?

— Ще ти дам… — поех си дълбоко дъх, затворих очи и прошепнах името.

— Какво? — подозрително наклони глава Мърлок. — Какво каза?

— Казах… — Облизах устни и повторих името по-силно: — Деби. Казах, че ще ти дам приятелката си. Ако пощадиш Евра, ще ти дам Деби!