Дарън Шан
Реки от кръв (11)

Глава десета

Крачех ядосано из хотелската стая със стиснати юмруци, а Евра ме гледаше мълчаливо.

— Ще го убия! — заявих накрая. — Ще изчакам да изгрее слънцето, ще дръпна пердетата, ще забия кол в сърцето му, ще му отсека главата и ще подпаля трупа.

— Ще вземеш всички мерки, а? — подхвърли сухо Евра. — Няма ли да извадиш мозъка и да напълниш черепа с чесън?

— Как можеш да се шегуваш в такъв момент? — изръмжах аз.

— А ако не е той? — попита колебливо приятелят ми.

— Я стига! — срязах го. — Кой друг би могъл да е?

— Не знам.

— Всичката им кръв е била изсмукана! — извиках.

— Това е само предположение на водещия — отвърна Евра. — Той не беше сигурен.

— В такъв случай да почакаме да се увери — изсумтях. — И междувременно вампирът да убие още петима-шестима.

Момчето змия въздъхна.

— Не знам какво да правим. Но преди да предприемем каквото и да било, първо трябва да разполагаме с доказателства. Не може ей така направо да му отсечеш главата. Ако след това се окаже, че сме сгрешили, няма как да поправим нещата. Няма как да му я залепиш обратно на раменете: „Извинявай, сгреших, не се сърди“.

Евра беше прав. Не беше редно да убием господин Крепсли без доказателства. Но нямаше кой друг да е! Губеше се по цели нощи, държеше се странно, не ни казваше нищо — всички улики сочеха него.

— Има и още нещо — обади се приятелят ми. Обърнах се към него. — Ако приемем, че господин Крепсли е убиецът.

— Което е напълно вероятно — изсумтях.

— Защо го е направил? — попита Евра. — Не е в характера му. Познавам го по-дълго от теб и никога не е проявявал подобни признаци. Той не е убиец.

— Сигурно е убивал, когато е бил генерал — предположих. Бях му разказал за разговора си с Гавнър Пърл.

— Така е — съгласи се той. — Убивал е лошите вампири, които са заслужавали смъртта си. Мисълта ми е, че ако е убил тези шестима души, може би е трябвало да го направи. Може да са били вампири.

Поклатих глава.

— Той се е отказал да бъде генерал.

— Може Гавнър Пърл да го е убедил да се върне — предположи момчето змия. — Не знаем нищо за генералите и техните методи. Може би господин Крепсли е дошъл тук именно заради това.

В думите му имаше някаква логика, но не ми звучаха убедително.

— Шестима лоши вампири, които спокойно обикалят из града? — измърморих. — Каква е вероятността за подобно нещо?

— Кой знае? — отвърна Евра. — Ти знаеш ли какви са вампирските правила и обичаи? Аз — не. Може да се събират на групи.

— И господин Крепсли ги е избил сам-самичък? — свъсих вежди. — Вампирите не се дават толкова лесно. Господин Крепсли не би имал проблеми да се справи с шестима души, но с шестима вампири едновременно… Няма начин!

— А кой казва, че е бил сам? — възрази той. — Може да е бил с Гавнър Пърл. Може да има и други вампирски генерали в града.

— Всичките ти аргументи са изсмукани от пръстите — отбелязах.

— Дори и да е така, това не означава, че не съм прав — отвърна Евра. — Не знаем истината, Дарън. Не може да убиеш господин Крепсли само защото го подозираш. Трябва да почакаме. Помисли малко и ще видиш, че съм прав.

Наложих си да се поуспокоя и седнах да помисля.

— Добре — въздъхнах накрая, — невинен е до доказване на противното. Но какво да правим сега? Да се преструваме, че не се е случило нищо? Да го издадем в полицията? Да го изчакаме да се прибере и да му зададем въпроса направо?

— Ако бяхме в цирка — измърмори Евра, — можеше да се обърнем за помощ към господин Длъгнест.

— Но не сме — напомних му.

— Да — въздъхна той. Издължените му очи се присвиха още повече. — Добре, какво ще кажеш да го следим всяка нощ, да видим къде ходи и какво прави. Ако се окаже, че той е убиецът, а жертвите са обикновени хора, ще го ликвидираме.

— Готов ли си да го направим?

Евра кимна.

— Досега никога не съм убивал — промълви той — и дори не ми се иска да си го представя. Но ако господин Крепсли отнема живота на други без причина, ще ти помогна да го спрем. Бих предпочел някой друг да свърши тази работа, но щом сме сами…

Лицето му излъчваше решителност, знаех, че мога да разчитам на него.

— Но трябва да сме абсолютно сигурни — предупреди ме той. — Ако има и зрънце съмнение, не бива да го правим.

— Съгласен съм — кимнах.

— Решението ще го вземем заедно — добави Евра. — Обещай ми, че няма да предприемеш нищо без мое съгласие.

— Добре.

— Говоря сериозно — продължи той. — Ако сметна, че господин Крепсли е невинен, а ти се опиташ да го убиеш, ще направя всичко по силите си, за да те спра. Дори и това да означава…

Той не довърши заплахата си.

— Не се тревожи — отвърнах. — Не горя от желание да се стигне дотам. Вече свикнах с господин Крепсли и не желая смъртта му.

Това беше самата истина. Щях да се радвам, ако подозренията ми се окажеха безпочвени, но ме мъчеше ужасното предчувствие, че нямаше да е така.

— Надявам се да грешим — рече Евра. — Лесно е да се каже, че ще го ликвидираме, но ще ни е доста трудно да го направим. Господин Крепсли не е от хората, които стоят със скръстени ръце, когато го нападат.

— Ще му мислим, когато дойде моментът — отговорих. — Сега усили звука на телевизора. Ако имаме късмет, полицията ще разреши случая и бързо ще залови маниака, който е решил да се прави на Дракула.

Двамата седяхме пред телевизора до сутринта и чакахме вампира — убиеца? — да се върне.