Дарън Шан
Реки от кръв (1)

Въведение

Мирисът на кръв е главозамайващ. На сребристите куки висят стотици трупове, покрити с искряща замръзнала кръв. Знам, че са на животни — телета, прасета, овце, — но все си мисля за тях като за човешки тела.

Внимателно пристъпвам напред. Заради ярките лампи на тавана вътре е светло като ден. Трябва да бъда предпазлив. Да се крия зад труповете на животни. Да вървя бавно. Подът е хлъзгав от кръвта и водата.

Пред мен е… вампирът… господин Крепсли. Пристъпва тихо също като мен, дебне дебелия мъж.

Дебелият мъж. Заради него съм в хладилното помещение на кланицата. Господин Крепсли възнамерява да го убие. А аз съм там, за да го спася.

Дебелият спира да огледа месото. Лицето му е тлъсто и червено. Носи гумени ръкавици. Потупва трупа — мъртвото животно се разлюлява и от скърцането на куката косата ми настръхва — и започва да си подсвирква. Продължава напред. Господин Крепсли след него. Накрая аз.

Евра ме чака отвън. Няма смисъл да рискувам и неговия живот.

Забързвам, приближавам се още. Не знаят, че съм тук. Ако всичко мине по план, няма и да разберат, докато господин Крепсли не нападне. Тогава ще дойде моят миг.

Дебелият отново спира. Оглежда нещо. Отстъпвам бързо, за да не ме забележи, но в същия момент господин Крепсли прави крачка напред. По дяволите! Няма време да се крия. Ако възнамерява да му се нахвърли точно сега, трябва да съм по-наблизо.

Рискувам да ме чуят и притичвам няколко метра. За щастие господин Крепсли изцяло се е съсредоточил върху дебелия.

Вече съм само на три-четири метра от вампира. Вдигам големия касапски нож в ръката си. Очите ми са приковани в господин Крепсли. Няма да помръдна, докато той не го нападне — давам му възможност да опровергае ужасните ми подозрения, — но вампирът се приготвя за скок…

Стискам още по-здраво ножа. Упражнявал съм се цял ден. Знам точно къде да ударя. Един светкавичен прорез в гърлото и край с господин Крепсли. Още един труп към стотиците в кланицата.

Секундите се точат бавно. Не смея да погледна защо толкова се бави дебелият. Няма ли най-сетне да се надигне?

Ето, изправя се. Господин Крепсли си поема дъх със свистене. Готов е да действа. Накланям ножа и си налагам да се успокоя. Дебелият вече е прав. Чува нещо и поглежда към тавана — не там, глупако! — и вампирът се хвърля към него. В същия миг скачам и аз с пронизителен писък, замахвам с ножа, за да нанеса един-единствен смъртоносен удар…