Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ni d’Ève ni d’Adam, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Светла Лекарска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Постмодерен роман
- Съвременен любовен роман
- Съвременен роман (XXI век)
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Амели Нотомб
Заглавие: Нито Ева, нито Адам
Преводач: Светла Лекарска
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман (не е указано)
Националност: белгийска (грешно указана френска)
Печатница: Печатница „Симолини“
Излязла от печат: 19 октомври 2009
Редактор: Росица Ташева
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Петя Величкова
ISBN: 978-954-529-713-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16486
История
- —Добавяне
С готвенето се занимаваше Ринри. Той готвеше зле, но по-добре от мен, както впрочем и цялото останало човечество. Щеше да е жалко великолепните електроуреди на Кристин да не послужат за нищо. Ринри сервира нещо, което наричаше „карбонара“ — неговият вариант на това класическо блюдо се състоеше в добавянето на всички познати през 1989 година мазни продукти, при това в големи количества. Японците се хранят с лека храна, това е известно. И в този случай не изключвам хипотезата, че присъствието ми му бе дало повод да се разтовари от културното си бреме.
Вместо да му кажа, че не става за ядене, започнах да му говоря за любовта ми към сашими и суши. Той се намръщи.
— Ти не обичаш ли? — попитах.
— Обичам — отговори той учтиво.
— Сигурно се приготвя трудно.
— Да.
— Би могъл да ми купиш в някой кулинарен магазин.
— Държиш ли наистина?
— Защо казваш, че ти харесва, като не ти харесва.
— Харесва ми. Но когато ям такива неща, имам чувството, че съм на семейна вечеря с баба ми и дядо ми.
Това си беше аргумент.
— Освен това, когато ям с тях, те не спират да повтарят колко било полезно за здравето. Досадно е — добави той.
— Разбирам. И това поражда у теб желание да ядеш вредни за здравето храни като спагети а ла карбонара — казах аз.
— Това вредно ли е?
— В твоята версия, несъмнено.
— Затова е толкова вкусно.
Вече щеше да е още по-трудно да го накарам да сготви нещо друго.
— Ами ако направя едно фондю? — предложи той.
— Не.
— Значи не ти е харесало?
— Хареса ми, но това е специален спомен. Всяко повторение би било разочароващо.
Бях успяла да намеря учтиво извинение.
— А какво ще кажеш за окономиаки, каквото ядохме с твоите приятели?
— Добре, това е лесно.
Бях спасена. Това стана любимото ни ядене. Хладилникът непрестанно беше пълен със скариди, яйца, зеле и джинджифил. Една кутия със сливов сос цъфна на масата.
— Къде купуваш този чудесен сос?
— Имам цял склад вкъщи. Родителите ми го носят от Хирошима.
— Значи като свърши, ще трябва да се отиде отново там.
— Аз никога не съм ходил.
— Чудесно. Ти не знаеш нищо за Хирошима, нищо.
— Защо казваш това?
Обясних му, че цитирам класическия френски филм по едноименната книга[1].
— Не съм го гледал — възмути се той.
— Можеш да прочетеш книгата.
— За какво е?
— Предпочитам да не ти разказвам и да те оставя сам да откриеш историята.