Виктор Юго
Клетниците (123)

ГЛАВА ХХIII
ОСОБЕНОСТ НА ПАРИЖ

От две години насам Париж беше свидетел на не едно въстание. Едва ли има нещо по-удивително спокойно от Париж по време на метеж, като се изключат разбунтуваните квартали. Париж свиква с всичко. Метеж ли? Голямо чудо! Не си струва да се безпокои за такава дреболия. Когато прозвучи барабанът, сигнал за сбор и обща тревога, бакалинът забелязва:

— На улица Сен-Мартен сякаш има бъркотия.

Често той прибавя нехайно:

—- Тъдява трябва да е.

По-късно, когато започне ясно да се долавя зловещият трясък на престрелката, бакалинът заявява:

— Бият се не на шега.

Ако бурята се приближава и разпростира, той затваря набързо дюкянчето си и навлича припряно униформата си или с други думи казано — поставя в безопасност стоката си и излага на опасност живота си.

На две крачки от улиците, където се води бой, разговарят зяпльовци и се шегуват. Театрите са отворени и представят водевили. Файтоните си вървят. През 1831 година преустановиха за малко стрелбата, за да пропуснат едно сватбено шествие.

Това явление едва ли се среща в друга столица. Две условия са необходими: величието на Париж и неговата жизнерадост.

Този път обаче, когато се вдигна на оръжие на 5 юни 1832 година, големият град почувствува нещо, по-силно може би от самия него: той се уплаши. Дори в най-отдалечените и „най-безучастни“ квартали посред бял ден се затвориха врати, кепенци и прозорци. Смелите грабнаха оръжие, страхливците се изпокриха. Улиците бяха пусти като в четири часа сутринта. Предаваха се тревожни подробности, носеха се злокобни слухове. Нерешителността на маршал Султ тревожеше хората. Защо не нападне тутакси? Явно той беше дълбоко смутен. Старият лъв подушваше в мрака непознато чудовище.

Вечерта настъпи. Театрите не се отвориха. Обискирваха минувачите. Полицейското управление и затворите бяха претъпкани е арестувани.

Парижаните се барикадираха в домовете си. Те залостваха вратите си, питайки се: „Как ще свърши всичко това?“