Виктор Юго
Клетниците (102)

ГЛАВА II
ЧУЧУЛИГИНА ПОЛЯНА

Мариус стана свидетел на неочакваната развръзка. Но щом Жавер напусна плевника, като отведе пленниците си, и той се измъкна незабелязано. На другия ден уреди сметката с баба Бюргон и премести багажа си. Така че когато Жавер пристигна към обяд, за да го разпита за случилото се вечерта, бабата му заяви:

— Премести се оттук.

Тя беше убедена, че той е бил съучастник на злосторниците. Жавер предположи, че младежът се е уплашил и изобщо не се е прибрал в плевника. Положи усилия да го намери, но без успех.

Мариус отново бе изпаднал в плен на нищетата. По време на душевните си терзания беше прекъснал работата, а и загуби вкус към нея. Той мечтаеше по цял ден, а мечтите са отрова, а не храна. Веднъж стигна в разходките си до една ливада, която много му хареса.

— Как се казва това място? — попита той един минувач.

— Чучулигина поляна.

Чучулигата! Та нали това име беше заместило името Юрсюл в бленуванията на Мариус? „Виж ти! — каза си той. — Сигурно тук ще узная къде живее тя.“

Това хрумване беше лишено от смисъл, но той почна всеки ден да идва на Чучулигина поляна.

Бляскавият успех на Жавер в плевника Горбо не беше пълен. Той не бе успял да залови жертвата, а освен това и Монпарнас липсваше от знаменитата четворка. Най-неприятното беше, че на път за затвора и Грошаря беше потънал сякаш вдън земя.

Всички задържани бяха затворени в единични килии, освен Брюжон, който се стори много тъп и уплашен на следователя и затова той му разреши да се разхожда в двора на затвора, смятайки, че така може да му бъде по-полезен. Именно този Брюжон, всъщност много хитър и прикрит, се свърза с други престъпници и успя един ден да прати „пощальон“, тоест бележка, на която бяха написани само два реда:

„Бабе, на улица Плюме може да се направи нещо. Градина с решетка.“

Тази бележка по най-странни пътища успя да стигне до предназначението си и Епонин, която междувременно беше пусната на свобода, беше натоварена да проучи работата.

Епонин отиде на улица Плюме, намери решетката, огледа къщата, и след неколкодневно дебнене и следене занесе на посоченото й място един сухар. В символиката на затворите сухар означава: „Нищо не може да се направи“.

Така се сложи край на престъплението, замисляно от Брюжон.