Виктор Юго
Клетниците (90)

ГЛАВА XXI
БАБЕ, УСТАТИЯ, ГРОШАРЯ И МОНПАРНАС

Бандитският квартет Грошаря, Устатия, Бабе и Монпарнас управляваше от 1830 до 1835 третия трюм в Париж.

Устатия беше изпаднал Херкулес. За пещера му служеше каналът при Арш-Марион. Великан с челичени мишци, с туловище на колос и птичи мозък. Би могъл да укротява чудовища, но сам се бе превърнал от мързел в чудовище. Мускулите му жадуваха за работа, но тъпата му глава се опъваше. Огромна ленива сила. Убиец от безделие.

Безплътният Бабе беше пълна противоположност на Устатия. Бабе беше мършав, но умен. Притежаваше всички сръчности и упражняваше различни съмнителни занаяти. Беше по едно време шут и палячо, продаваше гипсови бюстове, вадеше зъби, показваше уроди по панаирите. Изпечен мошеник. Четеше вестници — невероятно изключение за тъмния свят, към който принадлежеше. Веднъж прочете, че някаква жена родила дете с телешка муцуна.

— Ех че късмет! — възкликна той. — Как и моята жена не ми роди такова!

Имаше жена и деца, но не знаеше какво са станали Просто ги беше загубил.

Кой беше Грошаря? Нощта. За да се покаже, той чакаше небето да почернее. Излизаше от леговището си вечер и се прибираше призори. Къде се намираше леговището му? Никой не знаеше. Ако някой запалеше свещ, той си слагаше маска.

Той бродеше страшен и неуловим. Не бяха сигурни дали има име, защото Грошаря беше прякорът му. Не бяха сигурни дали има глас, защото можеше да говори и с корема си. Не бяха сигурни дали има лице, защото бяха виждали само маската му. Той изчезваше като видение и изникваше от земята.

Монпарнас беше зловеща личност. Той беше още юноша. Хубаво лице, сочни устни, прекрасни коси, блестящи очи. Но притежаваше всевъзможни пороци и жадуваше за всевъзможни престъпления. Почнал бе като гамен, превърнал се бе в уличник, а уличникът беше станал професионален крадец. Причина за всички негови престъпления беше силното му желание да бъде елегантен. Първата проява на елегантност е безделието, а безделието на бедняка неизбежно води до престъпление. На осемнадесет години беше оставил вече доста трупове зад себе си. Той се разхождаше с цвете на бутониерата и с бокс в джоба.

Тази четворка действаше като един единствен четириглав загадъчен крадец. Бяха известни под името Котешки час, навярно защото трудовата им дейност се приключваше ведно с пукването на зората.

Ето кои бяха главните съучастници на Котешки час: Паншо, наричан още Пролетняка.

Брюжон, потомък на цяла династия Брюжоновци, добре познати на полицията,

Булатрюел, работник по пътищата;

Удушвача,

Бияча,

Петачето или още Двата милиарда

и много други, с които може би ще се срещнем.

Какво е нужно, за да се пръснат тия зли духове? Светлина. Потоци светлина. Нито един прилеп не може да издържи на утринните зари. Залейте със светлина мрачните подземия на обществото!