Виктор Юго
Клетниците (9)

ГЛАВА IX
НОВИ ОГОРЧЕНИЯ

Когато дойде време да напусне каторгата, когато в ушите му прозвучаха невероятните думи: „Свободен си!“ това бе за него нечуван и небивал миг. Лъч ярка светлина внезапно озари душата му. Но този лъч скоро помръкна. Той си беше въобразявал, че ще заживее нов живот, но скоро разбра какво значи свобода за човек с жълт паспорт.

На другия ден след освобождението си видя в Грас пред входа на една фабрика мъже, които разтоварваха бали. Предложи услугите си. Беше съобразителен, як и не го мързеше. Собственикът изглеждаше доволен. Но мина един полицай и поиска документите му. Наложи се да покаже жълтия си паспорт. Когато се стъмни, помоли да му платят, защото трябваше да продължи пътя си. Без обяснения собственикът му даде двадесет и пет су вместо уговорените тридесет. Жан Валжан се опита да протестира. Отговориха му: „И това ти е много!“ Той настоя. Фабрикантът го погледна многозначително: „Ако много знаеш, ще се намериш пак в затвора.“ Почувствува се ограбен. Осъзна, че освобождаването от затвора не значеше свобода. Можеше да сложи кръст на каторгата, но не и на присъдата. Това му се бе случило в Грас. Видяхме как го приеха в Дин.