Виктор Юго
Клетниците (86)

ГЛАВА XVII
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПРОЛЕТТА

Въздухът беше топъл, градината беше заляна от слънце и сянка, Мариус беше разтворил душата си за природата. Той пак мина край пейката. Какво имаше този път в погледа на девойката? Мариус не би могъл да определи. Това бе поглед-светкавица.

Този ден той не бе срещнал наивен детски поглед, а пред него се бе открехнала за миг тайнствена бездна и тутакси се бе затворила.

Когато вечерта се завърна в стаичката си, Мариус погледна дрехите си и за пръв път си даде сметка, че беше неимоверно глупаво да се разхожда в Люксембурската градина с всекидневните си дрехи — смачкана шапка, груби ботуши и протрит на лактите сюртук.