Виктор Юго
Клетниците (84)

ГЛАВА XV
МАРИУС ИЗРАСНАЛ

По това време Мариус беше двадесетгодишен. От три години вече беше напуснал дядо си. Отношенията им бяха останали все същите, без опит за сближение и среща. Мариус се лъжеше относно чувствата на дядо си. Той си въобразяваше, че господин Жилнорман никога не бе го обичал. Всъщност вече казахме: старецът беше луд за своя внук. След като го изгони, той се надяваше, че този терорист и бонапартист ще се завърне. Но за голямо негово огорчение годините минаваха, а внукът не се връщаше. Той изпадаше в униние. Мариус му липсваше. Старите хора се нуждаят от обич, както от слънце. Но за нищо на света не би направил крачка към него. Никога не питаше за внука си, макар мисълта му да беше неотлъчно при него. Беше станал още по-избухлив и груб.

Докато старецът се измъчваше от съжаления, Мариус беше доволен от постъпката си. Той вече не му се сърдеше, но упорстваше в нежеланието да получи нещо от човека, който бе оскърбил баща му. Освен това суровият начин на живот му допадаше. Бедността има едно голямо предимство: тя насочва волята към усилие, а душата — към стремление. Бедността разкрива грозните страни на материалния живот и събужда неудържим порив към духовен живот. Бедният младеж изкарва с труд прехраната си, но може да мечтае и сърцето му е чисто, докато богатият в охолството си се насочва към все по-низки развлечения и мисли.

Мариус благославяше съдбата си, че го е дарила с две съкровища, които често липсват на мнозина богаташи: труд, чрез който извоюва свободата си, и мисъл, чрез която извоюва достойнството си.

Той имаше само двама приятели: Курфейрак и господин Мабьоф. Мариус обичаше дългите самотни разходки из отдалечените булеварди и така бе открил плевника Горбо, привлечен от усамотението и ниската цена.

Към средата на същата година старицата, която прислужваше на Мариус, сподели с него, че ще изхвърлят сиромашкото домакинство Жондрет, защото не били платили наема си.

— Колко дължат? — попита той.

— Двадесет франка.

Мариус бе отделил тридесет франка за извънредни нужди.

— Ето ви двадесет и пет франка — каза той на бабичката. — Платете наема вместо тях и им дайте останалите пет, без да им казвате от кого са.