Виктор Юго
Клетниците (81)

ГЛАВА XII
ИЗНЕНАДИ ЗА МАРИУС

Още първите дни Мариус се сприятели с Курфейрак. Младостта е възраст на бързи спойки. Близо до Курфейрак той дишаше свободно — съвсем ново за него усещане. Курфейрак и не помисли да го разпитва. Лицето на Мариус говореше достатъчно ясно за него. И все пак една сутрин го попита:

— Имате ли някакви политически убеждения?

— Естествено! — отвърна Мариус, едва ли не засегнат от въпроса му.

— Какъв сте?

— Демократ-бонапартист.

— Доста безцветна мишка — забеляза Курфейрак и на другия ден го въведе в кафене „Мюзен“.

Мариус попадна в същото гнездо от остроумни оси. Впрочем въпреки сдържаността и сериозността му, и неговият ум бе крилат и злъчен. Отначало той се смути от наобиколилите го младежи. Те говореха за философия, изкуство, литература, история, религия по съвсем нов начин. След като бе изоставил възгледите на дядо си, за да прегърне убежденията на баща си, той си въобразяваше, че си е изработил устойчив мироглед. Сега предугаждаше със смътна тревога, че това съвсем не е така. За тия младежи сякаш нямаше нищо свято. Подиграваха се с античната трагедия, както и с Жан-Жак Русо. Нито един от тях не произнасяше думата „Императора“.

Мариус бе изненадан и озадачен.

Сред общата врява, Легл неочаквано подхвърли следната дата:

— 18 юни 1815 година, Ватерло.

При думата „Ватерло“ Мариус трепна и загледа внимателно присъстващите.

— Цифрата 18 ми се струва фатална за Наполеон. На 18 Брюмер става консул, на 18 юни бива сразен и Луи ХVIII идва след него.

— Престъпление и изкушение — намеси се в разговора Анжолрас.

Мариус не можеше да понесе тази дума. Той стана, приближи се до окачената на стената карта на Франция и посочи в долната й част един самотен остров.

— Корсика. Малък остров, който направи Франция много велика — каза той.

От думите му лъхна сякаш леден вятър. Всички се смълчаха.

— Франция не се нуждае от Корсика, за да бъде велика — отвърна Анжолрас с устремени пред себе си очи, без да погледне Мариус.

Мариус заговори с потреперващ от сдържано вълнение глас, обърнат към Анжолрас:

— Не подценявам величието на Франция. Но какво губи тя, ако се прибави Наполеон? Да поговорим откровено. На какви позиции стоим? Кои сте вие? Кой съм аз? От кого се възхищавате, щом не се възхищавате от Наполеон? Той въплътяваше всичко. Беше съвършен. Не е ли възвишено да превърнеш Франция в приемник на Римската империя, да покориш света с щика и с цивилизацията си, има ли нещо по-велико от това?

— Свободата — отвърна Комбфер.

Мариус наведе глава. Когато вдигна очи, около него нямаше почти никой. Останал сам с Мариус, Анжолрас го гледаше строго.

Комбфер пееше, слизайки по стълбата на кафенето:

Ако ли Цезар беше дал на мен

победите си, своята слава,

но трябваше да бъда лишен

от майчина любов тогава,

отвърнал бих му с тази реч:

„Вземи си скиптъра и своя меч,

знай, майка с тях не се сравнява!“

Мариус повтори машинално:

— Майка с тях не се…

Анжолрас сложи ръка на рамото му.

— Гражданино — каза му той, — моята майка е републиката!