Виктор Юго
Клетниците (78)

ГЛАВА IX
МРАМОР И ГРАНИТ

А Мариус ходеше във Вернон при всяко свое отсъствие. Веднъж се върна много уморен и пожела да поплува, за да се освежи. Той се качи набързо в стаята си, смени пътническите си дрехи и отиде на баня. Господин Жилнорман чу стъпките му и побърза да се качи в стаята му, за да го целуне и поразпита.

Но младежът беше вече изхвръкнал, захвърлил доверчиво върху леглото редингота си и черната панделка.

Старецът слезе в салона с победоносно изражение, държейки в ръка редингота и черната панделка.

— Победа! Най-сетне ще разкрием тайната! Романът е в ръцете ни! Ето и портрета!

На панделката действително висеше кутийка, напомняща медальон.

Старецът я отвори. Вътре имаше само едно сгънато листче.

— От нея до него! Отлично ми е познато! Любовно писъмце.

— Хайде да го прочетем! — предложи лелята и си сложи очилата.

Читателят знае съдържанието на завещанието на полковника до неговия син.

Невъзможно е да се опише състоянието на бащата и дъщерята. Бяха вледенени. Господин Жилнорман прошепна само:

— Почеркът на оня кръвник!

В същия миг от джоба на редингота падна пакетче, завито в хартия. Мариус си беше напечатал нови визитни картички. Лелята подаде една от тях на стареца и той прочете: „Барон Мариус Понмерси“.

Няколко минути след това се появи Мариус. Още от прага той видя, че господин Жилнорман държи една негова визитна картичка в ръцете си.

— Значи сега си барон? Моите поздравления! Какво означава това?

— Това означава, че съм син на баща си.

— Аз съм твой баща!

— Моят баща беше скромен и смел воин, проявил величие в най-величавата история, който е отнел две знамена и е получил двадесет рани, умрял е забравен и изоставен и е обичал прекалено много двама неблагодарници: отечеството си и мене.

— Барон като господина и буржоа като мене не могат да останат под един покрив — каза старецът, блед като смъртник. После простря ръка и извика: — Махай се оттук!

Мариус напусна къщата.

На другия ден господин Жилнорман каза на дъщеря си:

— Ще изпращате два пъти в годината по шестдесет пи-стола на този кръвопиец и никога няма да ми споменавате за него.

Мариус напусна дома възмутен, без да каже къде отива, с тридесет франка и часовника в джоба си, както и малко дрехи в една пътна чанта. Нае файтон и тръгна наслуки към Латинския квартал.

Какво щеше да стане с него?