Виктор Юго
Клетниците (73)

ГЛАВА IV
МАЛКИЯТ ГАВРОШ

Осем или девет години след описаните от нас събития във втората част на книгата, по булевард Тампл се мяркаше единадесет-дванадесетгодишно момченце, което би отговаряло напълно на нахвърления от нас портрет, ако ведно със смеха на устните в сърцето му не цареше мрачна пустота.

То наистина носеше мъжки панталон, но не бащин и беше навлякло женска блуза, но не майчина. Непознати хора го бяха облекли от съжаление в тези дрипи. А то си имаше и баща, и майка. Но баща му нехаеше, а майка му не милееше за него. При баща и майка то беше сираче. Паважът на улицата беше за него не толкова корав, колкото майчиното сърце.

Родителите му го бяха запокитили в живота. И то бе разперило крила.

То беше бледо, пъргаво, будно и закачливо момче с жив поглед и нездрав вид. Сновеше насам-натам, играеше на ашици, покрадваше малко като врабчетата, смееше се, когато го наричаха пакостник. Нямаше ни дом, ни огън, ни обич, но беше безгрижно, защото се чувстваше свободно.

Все пак веднъж на два три месеца му се случваше да каже:

— Ще ида да видя мама!

И то отиваше, къде мислите? Точно пред познатия вече на читателя плевник Горбо.

По това време той бе гъсто населен от наематели, спадащи всички към класата на бедняците. Старицата от времето на Жан Валжан беше умряла и друга я беше заместила, госпожа Бюргон.

Най-изпаднало беше едно четиричленно семейство, баща, майка и две доста големи дъщери, живеещи в една-единствена таванска стая. Наемайки я, бащата бе заявил, че се казва Жондрет.

Нашето босяче изхождаше именно от това семейство. Когато дойдеше тук, то намираше нищета, униние и нещо още по-тягостно: лица без усмивка. Студ в огнището, студ в сърцата. Едва влязло, го питаха:

— Откъде идваш?

То отговаряше:

— От улицата.

Наканеше ли се да си отива, го питаха:

— Къде отиваш? То отвръщаше: На улицата.

— За какво си дошъл? — казваше майка му.

То не страдаше от тяхното отношение. Не знаеше какви трябва да бъдат бащата и майката. Впрочем майка му обичаше сестрите му.

Забравихме да кажем, че на булевард Тампл детето бе познато под името Гаврош. Някои изпаднали семейства инстинктивно се стремят да разкъсат родствените връзки.

В съседната таванска стаичка живееше много беден младеж — господин Мариус.

Нека разкажем кой беше той.