Виктор Юго
Клетниците (51)

ГЛАВА XIV
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОДАТА В МОНФЕРМЕЙ

Монфермей се намира на високо плато. Там се живееше сред селско изобилие и простота, само водата не достигаше, защото платото беше безводно. Ходеха за нея доста надалеч. Единият край на селцето черпеше вода от бистрите езерца в гората, а другият — от малко изворче близо до пътя за Шел, на четвърт час от Монфермей.

Затова снабдяването с вода беше тежък проблем за всяко домакинство. Аристокрацията, към която спадаше и ханчето на Тенардие, плащаше по един лиар на старчето, което доставяше вода. Но то работеше само денем и мръкнеше ли се, ако някой останеше без вода, трябваше да ходи чак до изворчето.

Ходенето за вода беше постоянният кошмар за клетото създание, малката Козет, която читателят навярно не е забравил.

Спомняте си, че Тенардие използваха двояко Козет — караха майката да им плаща скъпо и прескъпо, а детето да им слугува. Затова когато майката престана да плаща, те не изпъдиха детето. То им заместваше всяка прислуга. И понеже настръхваше от ужас при мисълта да отиде нощем до извора, то зорко бдеше в къщата да има винаги вода.

Тази година Коледа беше отпразнувана много тържествено в Монфермей. Зимата беше мека. По главната улица бяха издигнати сергии и весело оживление изпълни селото. Имаше фокусници, а даже и менажерия.

В навечерието на Коледа няколко колари пиеха в кръчмата на Тенардие. Тенардиерица наглеждаше вечерята, а мъжът й бистреше политика с посетителите. Козет стоеше на обичайното си място: под масата. Обула на бос крак дървени обувки, тя плетеше на светлината на огнището. От съседната стая долиташе весело детско чуруликане: смееха се Епонин и Азелма. От време на време проплакваше дете вътре в къщата. Момченцето на Тенардие. Майката не го обичаше. Тенардие измърморваше:

— Синчето ти врещи. Иди виж какво иска.

— Ами — отвръщаше тя, — до гуша ми е дошло.

Изоставеното момченце продължаваше да се дере в нощта.