Виктор Юго
Клетниците (50)

ГЛАВА XIII
НОМЕР 24601 СТАВА НОМЕР 9430

Жан Валжан беше арестуван отново. Читателят няма да ни се сърди, ако отминем скръбните подробности около арестуването му. Той смени предишния си номер в каторгата. Стана номер 9430.

Към края на месец октомври същата година след силна буря жителите на Тулон наблюдаваха кораба „Орион“ при прибирането му в пристанището. Големият морски съд направи силно впечатление. Появяването на военен кораб винаги предизвиква голямо любопитство.

Една сутрин тълпата стана свидетелка на необикновено произшествие. Матросът, който трябваше да хване горния край на голямото марсово платно вдясно, загуби равновесие. Той се олюля, завъртя се около реята, разпери ръце над бездната. Падайки, той се улови за въжената стълба под реята и увисна на нея. Морето шумеше под него на шеметна дълбочина.

Страшно рисковано беше да му се притекат на помощ. Нито един от моряците не се осмеляваше. Нещастният матрос почна да отмалява. Всички очакваха мига, когато ще изпусне въжето и се извръщаха, за да не видят падащото му тяло.

Изведнъж някакъв мъж се покатери по въжетата, ловък като пантера. Носеше червена риза, значи беше каторжник. Имаше зелено кепе, значи беше осъден до живот. Действително един каторжник бе поискал от офицера разрешение да жертва живота си, за да спаси матроса. После с един удар на чука бе счупил звеното на веригата си и се бе спуснал към мачтите с въже в ръка.

Озова се с главозамайваща бързина на реята. Измина я тичешком. Когато стигна до края, завърза единия край на въжето и се плъзна надолу по него. Сега над бездната висяха двама души вместо един. Каторжникът напомняше паяк, който се готви да улови муха. Само че този паяк носеше живот, а не смърт.

Каторжникът ловко омота въжето около моряка, като бе държеше само с една ръка. После се покатери по въжето и издърпа моряка върху реята. Закрепи го за малко, за да се съвземе и го понесе на ръце по реята до мачтите, където го остави в ръцете на другарите му.

Тълпата започна за ръкопляска.

— Да се помилва! Да се помилва! — раздаде се единодушен трогнат вик.

А каторжникът реши да се завърне незабавно на работа. Плъзна се между въжата и се затича по долната рея. Всички го следяха с очи. Било от умора или виене на свят, походката му стана колеблива. Изведнъж тълпата нададе вопъл. Каторжникът се подхлъзна и падна в морето.

Четирима души скочиха бързо в една лодка. Каторжникът не се показа на повърхността. Изследваха дъното, гмуркаха се. Не намериха и трупа му. Оповестиха смъртта му с няколко реда в тулонския ежедневник.