Виктор Юго
Клетниците (47)

ГЛАВА X
ГВАРДИЯТА

Останалото е известно. Намесата в боя на една трета армия, изместването на сражението, осемдесет и шестте внезапно блъвнали оръдейни гърла, новият пристъп, развихрен на свечеряване срещу нашите оголени полкове, минаването в офанзива на цялата английска армия, разгромът на нашия фронт и вливането на императорската гвардия в разгара на погрома.

Уверена, че отива на смърт, гвардията извика:

— Да живее императорът!

Историята не познава по-вълнуваща минута от тези приветствия пред прага на смъртта.

За трагичната развръзка начело на всеки гвардейски батальон застана генерал. Двадесет богини на победата нахлуха на бойното поле с разперени криле и победителите, почувствували се внезапно победени, отстъпиха. Но Уелингтън извика:

— На крак гвардейци и точна стрелба!

Червеният полк на английските гвардейци, залегнал зад живия плет, се изправи. Никой от френските гвардейци не се поколеба. Еднакво героични и войникът, и генералът. До един отидоха на явна смърт. Ней, изпаднал в изстъпление, се излагаше на най-опасните места. Пети кон падна убит под него.