Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les Misérables, 1862 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Лилия Сталева, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 139гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Издателство „Отечество“, София, 1985
Victor Hugo. Les Miserables
Nelson Editeurs. Paris
История
- —Добавяне
ГЛАВА VI
ИМПЕРАТОРЪТ ПИТА НЕЩО ВОДАЧА ЛАКОСТ
И така Наполеон беше доволен. Когато Уелингтън се отдръпна от платото, Наполеон забеляза, че платото опустява. Английската армия всъщност се прикриваше, прибирайки се към центъра.
Императорът се привдигна на стремената. В очите му проблесна победна светкавица. Заставеше ли Уелингтън да отстъпи в Соасонската гора, Франция щеше окончателно да разгроми Англия. Обмисляйки страхотния удар, той за последен път проучи с бинокъла си всички точки на бойното поле. Забеляза параклиса, който се намира на пресечката на пътя за л’Альо. Наведе се и запита нещо полугласно водача си Лакост. Водачът поклати отрицателно глава, може би с коварен умисъл.
Императорът се вглъби в себе си, после се извърна рязко и изпрати нарочен куриер, който да препусне с пълна скорост и да извести в Париж, че битката е спечелена.
Наполеон беше гений-гръмовержец.
Този път запрати мълнията по себе си.
Заповяда на кирасирите[1] да превземат платото Мон-Сен-Жан. То бе обградено от вдлъбнатия път от Оен за л’Альо, който не се виждаше отдолу и който беше още повече издълбан от проливния дъжд.