Виктор Юго
Клетниците (42)

ГЛАВА V
НАПОЛЕОН В ДОБРО НАСТРОЕНИЕ

Макар неразположен и с мъка крепящ се на седлото, Наполеон никога не бе изпадал в толкова добро настроение, както този ден. Още от сутринта на лицето му, обикновено непроницаемо, грееше усмивка. Мрачен при Аустерлиц, той бе весел при Ватерло. И най-великите избраници на съдбата изпадат в заслепение.

Предната вечер, смятайки, че съдбата, призована на среща от него при Ватерло, е дошла навреме, императорът отрони следните загадъчни думи:

— Все още сме сговорни.

Но Наполеон се лъжеше. Не бяха вече сговорни. Той не бе мигнал нито секунда. Подиграваше се на Уелингтън.

— Трябва да дадем хубав урок на този дребничък англичанин!

Когато сутринта разгъна картата на бойното поле, той каза на Султ:

— Каква чудесна шахматна дъска!

Въпреки лошото време и забавянето, той заяви на Ней:

— Деветдесет на сто от шансовете са на наша страна!