Виктор Юго
Клетниците (39)

ГЛАВА II
18 ЮНИ 1815 ГОДИНА

Нека се върнем назад. Това е право на всеки разказвач.

Ако през нощта на 17 срещу 18 юни не беше валяло, бъдещето на Европа можеше да бъде друго. Няколко капки вода в повече и Наполеон се видя принуден да се преклони. Един облак се появи на небето и превърна Ватерло в завършек на Аустерлиц.

Битката при Ватерло можа да започне едва в единадесет и половина часа и през тия ценни часове Блюхер успя да се придвижи. За да пуснат в ход артилерията, французите трябваше да чакат земята за поизсъхне.

Наполеон беше артилерийски офицер. Всички негови военни планове бяха нагодени за артилерията. Ключът към победата за него беше съсредоточаването на действието на оръдията в една точка. Стратегията на вражеския генерал беше за него крепост и той извършваше пробив в нея. Започваше и завършваше сраженията си с артилерия.

На 18 юни той разчиташе повече от когато и да било на артилерията си, която имаше числено превъзходство над врага. Уелингтън имаше само сто петдесет и девет оръдия, а Наполеон — двеста и четиридесет.

Ако земята беше суха, битката щеше да започне в шест часа сутринта и в два щеше да бъде завършена и спечелена: цели три часа преди намесата на прусаците.

Нима Наполеон беше загубил верния усет за победата? Престанал ли беше да съзнава опасността? Не предусещаше ли катастрофата? Нима на четиридесет и шест години бе поразен от върховно умопомрачение?

Ние съвсем не сме на това мнение.

Общопризнато е, че планът на Наполеон за това сражение е бил същински шедьовър. Да се вреже право в центъра на съюзническите войски, да разкъса неприятелските редици на две, да изтика англичаните към Хал, а прусаците към Тонгр, да обезвреди Уелингтън и Блюхер, като ги раздели, да натика немеца в Рейн, а англичанина в морето, ето какво очакваше Наполеон от тази битка.