Виктор Юго
Клетниците (35)

ГЛАВА XXXV
ФАНТИН ЩАСТЛИВА

Непринуденото й запитване издаваше такова дълбоко доверие и сигурност, такава пълна липса на съмнение, че той не намери думи да й отговори. Тя беше самата радост.

— Знаех, че сте тук — продължи клетата майка. — Спях, но ви виждах. Но къде е Козет? Защо не я сложихте на леглото ми, за да я видя, щом се събудя?

За щастие в същия миг влезе лекарят и той се притече на помощ на господин Мадлен.

— Мило дете — успокойте се — каза й той. — Козет е тук.

Очите на Фантин се изпълниха със светлина. Тя сключи ръце в най-пламенна и покорна молба и извика:

— О, донесете ми я!

Трогателно майчино заблуждение! За нея Козет беше още детенце, което носят на ръце!

— Не веднага — прекъсна я лекарят. — Видът на детето ще ви развълнува и ще влоши състоянието ви.

Тя го прекъсна буйно:

— Вече съм здрава! Наистина, има ли ум тоя доктор! И таз добра! Искам да видя детенцето си!

— Виждате ли как се горещите. Докато състоянието ви е такова, няма да разреша да доведат детето ви. Не е достатъчно да го видите, трябва да живеете с него.

Майката наведе глава.

— Извинете, докторе. Никога по-рано не бих си позволила да говоря с такъв тон, но изживях толкова горчивини, че от време на време не зная какво говоря. Кълна ви се, няма да ми навреди, ако я видя. Не е ли естествено, че настоявам да ми я доведете? Ето, ще си лежа съвсем мирно и ще ми я доведете, нали?

После тя се обърна към господин Мадлен:

— Колко сте добър, че ми я доведохте. Кажете ми само как изглежда. Уви! Тя няма да ме познае! Сигурно ме е забравила през всичките тия години! Хареса ли ви дъщеричката ми, господин кмете? Нали е голяма хубавица? Не може ли да я зърна за миг? Нали сте кмет, само ако заповядате…

Той взе ръцете й в своите и й заговори кротко:

— Козет е хубава. Тя е много добре. Скоро ще я видите, само се успокойте. Вижте, пак се разкашляхте.

Фантин действително избухваше в конвулсивна кашлица почти при всяка дума.

Лекарят се оттегли. Фантин внезапно възкликна сред настъпилото мълчание:

— Чувам я! Божичко, чувам я!

И тя се заслуша очарована, притаила дъх.

Нечие дете играеше на двора. Подобни съвпадения се случват често. Те са сякаш част от тайнствените и злокобни драми, които разиграва съдбата.

— Ах! Козет е! Познавам я по гласа!

Детето се отдалечи така бързо, както бе дошло. Гласчето му заглъхна. Фантин помръкна. Но радостните мисли наново изплуваха в съзнанието й и тя започна да си мечтае гласно за бъдещите щастливи дни.

Внезапно млъкна и господин Мадлен вдигна глава към нея. Видът й го уплаши. Приповдигнала се леко, мъртвешки бледа, тя сякаш виждаше нещо чудовищно на другия край на стаята.

Той се обърна и видя Жавер.