Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Misérables, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 136гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode(2007)
Корекция
tanyaberb(2008)

Издание:

Издателство „Отечество“, София, 1985

 

Victor Hugo. Les Miserables

Nelson Editeurs. Paris

История

  1. —Добавяне

ГЛАВА XXVII
ПРОЗОРЛИВОСТТА НА ЧИЧО СКОФЛЕР

Не всички събития, за които след малко ще четете, са известни в Монтрьой-сюр-мер, но и малкото, което излезе наяве, остави потресаващ спомен в градчето.

След посещението на Жавер, господин Мадлен, както обикновено, отиде следобед при Фантин. Той извика настрана сестра Симплиция и с развълнуван глас я помоли да се грижи за Фантин. По-късно сестрата си припомни тази подробност. Сестра Симплиция беше тиха, сериозна и сдържана монахиня, която се отличаваше с необикновена физическа и душевна изтънченост. Другата й отличителна черта беше, че тя никога в живота си не беше лъгала, никога волно или неволно не бе казала нещо, което да не е истина. Това ярко подчертаваше нейната добродетел.

Господин Мадлен поговори малко с нея и се приближи до Фантин.

Болната очакваше всеки ден неговото появяваме, както се очаква слънчев лъч, носещ радост и топлина. Тя казваше на сестрите:

— Аз живея истински само когато господин кметът е тук. Този ден тя имаше много силна треска. Щом видя господин Мадлен, попита:

— А Козет?

— Скоро — отвърна й той усмихнат.

Господин Мадлен остана при нея цял час. Забелязаха, че по едно време лицето му съвсем помръкна. Може би защото лекарят се наведе до ухото му и прошепна: „Тя много отпада“.

После господин Мадлен се прибра в кметството и внимателно заразглежда картата на пътищата във Франция, закачена в кабинета му. Той надраска с молив няколко цифри на едно листче.

От кметството отиде чак на другия край на града при един фламандец, чичо Скофлер, който даваше под наем коне и кабриолети.

Завари го да кърпи едно седло.

— Чичо Скофлер, имате ли добър кон? — попита го господин Мадлен.

— Какво разбирате вие под добър кон?

— Да може да извърви двадесет левги за един ден.

— Охо! Впрегнат в кабриолет?

— Да. Като извърви и обратния път.

— Без почивка?

— Ако се наложи, трябва да тръгнем на следващия ден.

— Имам точно това, което ви е нужно. Бялото конче. Дребна местна порода. Огън и пламък. Само че не търпи седло. Всеки с нрава си. Виж да тегли, може, но да носи, не ще и не ще.

— А ще измине ли разстоянието?

— За по-малко от осем часа, но при известни условия.

— Кажете.

— Трябва да го оставите да си почине един час по средата на пътя. Да стоите до него, докато си изяде зоба, за да не би прислужникът да му го открадне.

— Бъдете спокоен, ще стоя до него.

— Ще ми платите по тридесет франка на ден и ще пътувате в открита двуколка, за да не изморите много кончето!

— Съгласен съм.

— Размислили ли сте, че е още зима?

Господин Мадлен не отговори.

— Че може да завали?

Господин Мадлен каза:

— Колата и конят да бъдат утре пред вратата ми в четири и половина часа сутринта.

— Разбрано. Добре че се сетих, докъде ще пътува господин кметът?

Чичо Скофлер мислеше за това още от самото начало, но не беше удобно да любопитства.

— Здрави ли са предните крака на кончето? — попита господин Мадлен.

— Да, но трябва да го придържате по нанадолнищата. Ще има ли нанадолнища там, където отивате?

— Бъдете пред вратата ми точно в четири и половина — каза в отговор чичо Мадлен.

Фламандецът остана с пръст в устата, както се казва. Господин Мадлен беше забравил върху камината му листчето с цифрите. Фламандецът го проучи внимателно.

— Пет, шест и осем и половина. Напомня спирките на пощенската кола — каза той на жена си. — Струва ми се, че отгатнах.

— Как така?

— Оттук до Един — пет левги, от Един до Сен-Пол — шест, а оттам до Арас — осем и половина. Той отива в Арас.

Така прозорливият чичо Скофлер задоволи любопитството си.