Виктор Юго
Клетниците (21)

ГЛАВА XXI
ДЯДО ФОШЛЬОВАН

Една сутрин господин Мадлен минаваше по непавирана улица на градчето. Чу шум и видя струпани хора на известно разстояние от него. Приближи се: Конят на стария Фошльован беше паднал, като го беше затиснал под каруцата. Конят си беше счупил двете ребра и не можеше да се помръдне. Фошльован се беше заклещил между колелата. Беше паднал така лошо, че цялата тежест на каруцата притискаше гърдите му, а колата беше доста натоварена. Старецът стенеше жално. Имаше само един начин да го измъкнат: като повдигнат колата отдолу.

Жавер, който се беше появил по време на произшествието, беше изпратил да донесат лост.

Господин Мадлен се приближи. Хората се отдръпнаха почтително.

— Помощ! — викаше бедният старец. — Няма ли да се намери някой добър човек да ме спаси?

— Няма ли лост? — попита господин Мадлен.

— Отидоха да вземат от най-близкия налбантин, но все ще се забавят поне четвърт час.

— Много е! — възкликна господин Мадлен.

През нощта беше валяло, почвата беше прогизнала, колата постепенно затъваше все повече и притискаше по-силно гърдите на стария колар. Още пет минути и ребрата му щяха да изпращят.

— Невъзможно е да се чака четвърт час — каза господин Мадлен.

— Няма как!

— Чуйте, под колата все още има място да се пъхне още един човек и да я повдигне с гръб. Само за миг, докато измъкнем стареца. Няма ли между вас юначага със здрав кръст и добро сърце?

Никой от струпаните не помръдна.

— Давам десет луидора — каза господин Мадлен.

— Иска се дяволска сила — промълви някой. — Може и той да остане под колата.

— Хайде, давам двадесет луидора.

— Едва ли им липсва желание? — обади се нечий глас. Господин Мадлен се обърна и видя Жавер.

— Не им достига сила — продължи той; — аз, господин Мадлен, съм срещал в живота си само един човек, способен да извърши това, което предлагате.

Мадлен изтръпна.

Жавер прибави привидно безразлично, но без да сваля погледа от него:

— Той беше каторжник.

— Така ли? — промълви Мадлен.

— От каторгата в Тулон.

Господин Мадлен пребледня.

Междувременно каруцата продължаваше да затъва бавно. Чичо Фошльован хъркаше и стенеше.

— Задушавам се! Трошат ми се ребрата! Направете нещо! Ох!

Никой не помръдна.

Мадлен вдигна очи и срещна втренчения в него ястребов поглед на Жавер. После, без да каже нито дума, коленичи и се провря под колата. Настъпи ужасен миг на безмълвно очакване.

Колелата бяха затънали още повече и беше невъзможно вече Мадлен да изпълзи изпод колата. Внезапно грамадата над него се разклати, каруцата бавно се надигна, чу се задавен глас:

— Побързайте! Помогнете!

Викаше Мадлен, напрегнал последни сили. Самоотвержеността на този човек вдъхна сили и у другите. Протегнаха се двадесет ръце и повдигнаха колата. Старият Фошльован беше спасен.

Господин Мадлен се изправи. Беше блед, макар и облян в пот. Дрехите му бяха разкъсани и окаляни. Дядо Фошльован целуваше коленете му и плачеше. По лицето на господин Мадлен беше изписано странно мъченическо и неземно изражение. Той погледна спокойно Жавер, все още вперил очи в него.

Дядо Фошльован оздравя, но коляното му остана схванато. Каруцата му беше разбита, конят — мъртъв. Господин Мадлен успя да го настани като градинар в един женски манастир в Париж.