Виктор Юго
Клетниците (182)

ГЛАВА XXXVIII
ПОСЛЕДНИ МЪЖДУКАНИЯ НА ОСТАНАЛАТА БЕЗ МАСЛО ЛАМПА

Един ден Жан Валжан слезе по стълбата, направи няколко крачки и седна на крайпътния камък, същия на който го бе заварил малкия Гаврош в онази съдбоносна нощ. Това беше последното му излизане. На другия ден не напусна дома, на по-другия — леглото.

Портиерката, която му прислужваше, гледаше пълната чиния, до която той не се докосваше и клатеше укоризнено глава:

— Но вие нищо не ядете, клети ми господине!

— Не е вярно — отвърна й той — погледнете канчето с вода. То е празно.

— Това показва, че сте пили, без да ядете. Значи имате треска.

Жан Валжан не виждаше друго човешко същество освен тази добра старица. Мина цяла седмица. Той все лежеше. Портиерката срещна кварталния лекар и го извика при него.

Лекарят прегледа Жан Валжан и поговори с него. На отиване каза на портиерката:

— Вашият болник е сериозно болен. Той изглежда е загубил скъпо същество. Понякога се умира от тъга.

— Ще дойдете ли пак?

— Ще дойда, но по-добре да дойде някой друг, а не аз.