Виктор Юго
Клетниците (178)

ГЛАВА XXXIV
ОЩЕ НЯКОЛКО СТЪПКИ НА ОТДАЛЕЧЕНИЕ

На другия ден по същото време Жан Валжан отново дойде.

Козет не му зададе вече никакви въпроси, не се изненада от нито, не се възпротиви, когато той я заговори на „вие“, не го нарече „татко“, макар че не се обърна към него и с противното й „господин Жан“. Само радостта й беше малко помръкнала. Явно, бе водила с мъжа си един от тия разговори, по време на които любимият мъж казва, каквото му хрумне, но успокоява любимата жена. Ниската стая изглеждаше по-подредена, по-приветлива.

През всички следващи дни Жан Валжан се появяваше все по същото време. Семейството свикна с новите порядки, въведени от него. И Тусен помогна за това.

— Господинът си е бил винаги такъв — каза тя.

— Оригинал — отсече дядото и с това всичко бе приключено. Всъщност старите хора не обичат да променят навиците си и той нямаше нищо против да бъде освободен от присъствието на господин Траншльован, както го наричаше.

— Какви ли не особняци има — добави той. — Маркиз Канапл беше още по-завеян. Купи цял замък, а се завря да живее на тавана. Всеки с чудатостите си.

Никой не отгатна мрачната причина на това „хрумване“.

Така изминаха няколко седмици. Новият живот завладя Козет. Нейните забавления всъщност не бяха скъпи. Те се свеждаха винаги до едно: да бъде с Мариус. След като изчезна задушевното „ти“ и се въведоха новите хладни обръщения, Жан Валжан като че ли стана друг човек за Козет. Тя продължаваше да го обича, но се държеше по-хладно с него. Усилията на Жан Валжан да я откъсне от себе си се увенчаваха с успех.

В първите дни той отиваше при нея само за няколко минути. Малко по малко свикна да удължава посещенията си. Възползуваше се сякаш от порасналия ден. Идваше по-рано и си отиваше по-късно.

Един ден тя неволно му каза „татко“. Радост озари тъжното му лице, но той кротко я поправи:

— Казвайте ми „господин Жан“.

— Ах, вярно — съгласи се тя, заливайки се в радостен смях. — Господин Жан!

— Точно така — отвърна Жан Валжан и се обърна, за да не би тя да види плувналите му в сълзи очи.