Виктор Юго
Клетниците (167)

ГЛАВА XXIII
МАРИУС ЩУРМУВА

Веднъж, докато дъщеря му подреждаше скрина, Жилнорман се наведе над Мариус и му каза нежно:

— На твое място, Мариус, бих ял повече месо, а не риба. Пърженият калкан е добра храна за болен, но за да се вдигнеш на крака, е нужен сочен котлет.

Мариус, който се чувствуваше съвсем добре, седна в леглото, погледна дядо си право в очите и заяви със страшно изражение:

— Трябва да ви кажа нещо по този повод.

— Какво именно?

— Че искам да се оженя.

— Ами че това е вече предвидено! — отвърна дядото и избухна в смях.

— Как така предвидено?

— Така. Предвидено. Момичето ще бъде твое.

Изненадан и омаломощен от радостно вълнение, Мариус цял се разтрепера.

— Точно така. Хубавото момиче ще бъде твое. То идва всеки ден да пита как си в лицето на един беловлас господин. Живее на улица Ом Арме номер седем и по цял ден плаче, приготвяйки карпия. А, отвори ли най-сетне дума за това? Беше намислил цял заговор, така ли? Искаше да се пребориш с мене? Разчиташе, че ще се скараме? Пропадна речта, която възнамеряваше да ми държиш, господин адвокат, ядосвай се на воля! Запуших ли ти устата, глупчо? Аз не съм вчерашен. Осведомих се. Тя е истинско съкровище и те обожава. Ако беше умрял, щяха да погребат и трима ни — нейният ковчег щеше да следва моя. Бях си наумил, щом се съвземеш да ти я домъкна току-така, но само в романите въвеждат безцеремонно млади момичета до леглото на ранени красавци. Какво щеше да каже леля ти? А и какво щеше да каже лекарят? Хубавите жени не лекуват треската. Виждаш ли, аз си давах сметка, че не ме обичаш и си мислех: „Какво да сторя, та пак да ме обикне?“ И тогава си рекох: „Чакай, нали си имам под ръка мъничката Козет?“ Искаш да се ожениш? Бъди щастлив, мило момче!

Старецът се разрида.

— Татко! — извика Мариус.

— Значи ме обичаш?

— Татко, сега съм добре, струва ми се, че бих могъл да я видя.

— И това е предвидено, ще я видиш утре.

— Татко?

— Какво има?

— А защо не днес?

— Че какво, може и днес. Заслужи си го — каза ми три пъти „татко“!