Виктор Юго
Клетниците (162)

ГЛАВА XVIII
ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯ СИН

При всяко разтърсване на файтона от уличната настилка от косите на Мариус се сцеждаше капка кръв.

Беше вече дълбока нощ, когато файтонът спря пред дома на дядо Жилнорман. Всички в къщата спяха. В Маре си лягат рано. Особено в дни на метеж. Наплашен от революциите, този буржоазен квартал търси убежище в съня, както малките деца крият главички под юргана, когато се плашат от баба Меца.

Жан Валжан, Жавер и кочияшът свалиха Мариус.

Жавер попита сънения вратар:

— Тук ли живее някой си Жилнорман?

— Тука. Какво искате от него?

— Носим сина му. Бил се е на барикадата и ето как се е наредил.

— На барикадата ли? — възкликна портиерът.

— Убили са го там. Събудете баща му.

Портиерът не помръдна от смайване.

— Вървете де! Утре тук ще има погребение.

Жавер делеше обичайните произшествия на улицата на категории. За него на улицата можеше да има само шум, метеж, карнавал, сватба или погребение.

Портиерът събуди стария прислужник Баск, а той — госпожица Жилнорман. Оставиха дядото да спи. Все щеше да има време да научи лошата вест.

Качиха Мариус на първия етаж и изтичаха за лекар.

През това време Жавер и Жан Валжан пак се качиха във файтона.

— Инспектор Жавер — каза Жан Валжан, — имам още една молба към вас. Разрешете ми да се отбия за миг у дома. После можете да правите с мен каквото искате.

Жавер замълча за миг, сгушил глава в яката на редингота си. После смъкна предното стъкло и извика на кочияша:

— Карай на улица Ом Арме номер седем!