Виктор Юго
Клетниците (160)

ГЛАВА XVI
ПАРЧЕ ОТ СКЪСАНАТА ДРЕХА

Една ръка докосна рамото му и нечий глас му прошепна:

— Да делим наполовина!

Човек в този мрак? Жан Валжан помисли, че бълнува.

Пред него действително се беше изправил човек с окъсани работнически дрехи. Жан Валжан тутакси го позна, но кален в неочакваните неприятности, веднага възвърна хладнокръвието си. Пред него стоеше Тенардие. За щастие самият той беше гърбом към светлината, а и целият бе изкалян и окървавен. На тази среща Жан Валжан беше дегизиран, а Тенардие беше без маска.

— Как смяташ да се измъкнеш оттук? — попита бившият кръчмар.

Жан Валжан не отговори.

— Трябва да се измъкнеш, нали? Да делим на две.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Ти си убил човек. Много добре. Аз пък имам ключ. Искам да ти помогна. Трябва да си наш човек.

Жан Валжан започна да проумява.

— Слушай, приятелче, не вярвам да си пречукал, тоя, без да пребъркаш джобовете му. Да делим на две и ще ти отворя вратата.

После той щракна с пръсти, като че ли внезапно се сети за нещо.

— Слушай бе, братче, как успя да се измъкнеш от пропадането? Аз не посмях да се забутам вътре, а ти си го прегазил, както виждам. Пфу! Как вониш!

Жан Валжан продължаваше да мълчи.

— Всъщност може би си постъпил разумно. Утре като дойдат да запълнят ямата, виж че намерили трупа. Ще открият следите и ще те спипат. Реката виж, това е по-чиста работа.

Колкото повече се разбъбряше Тенардие, толкова по-безмълвен ставаше Жан Валжан. Изненадваше го държането на Тенардие. Той беше неспокоен, недоверчив, но общо взето дружелюбен. Като че ли се притесняваше от нещо. От време на време снишаваше глас с пръст на устните. А бяха съвсем сами. Жан Валжан си помисли, че наблизо се крият други злодеи и Тенардие не иска да дели плячката с тях.

— По-бързо — каза Тенардие. — Колко пари имаше тази мърша?

Жан Валжан изпразни съдържанието на джобовете си. При несигурния живот, който бе принуден да води, той бе свикнал да носи повече пари у себе си. Но този път, погълнат от мрачни мисли, докато навличаше униформата си предната вечер, не беше взел портфейла си. Имаше само малко дребни пари в жилетката си. Едва тридесет франка.

Тенардие направи презрителна гримаса.

— Убил си го за тоя дето духа!

После опипа на свой ред джобовете на Жан Валжан и на Мариус като опитен джебчия. Междувременно успя да откъсне едно парче от сюртука на Мариус и да го пъхне в джоба си. Може би някой ден щеше да му потрябва.

— Вярно, това ви са парите — каза той и като забрави условието „да делим по равно“, прибра всичките монети.

След това извади ключа, изпод дрехата си и каза:

— А сега, приятелче, на добър час. Понеже си плати, можеш да излезеш.

И той се захили.

Тенардие открехна вратата, колкото да се провре Жан Валжан, заключи след него и потъна в непрогледната тъмнина.