Виктор Юго
Клетниците (152)

ГЛАВА VIII
ХИЩНИК, ПРЕВЪРНАТ В ЖЕРТВА

Мариус се спусна извън барикадата. Комбфер го последва. Но беше вече много късно. Гаврош беше мъртъв. Комбфер донесе кошницата с куршуми, а Мариус — детето.

„Уви!“ — мислеше си той, връщайки на сина онова, което Тенардие бе сторил за неговия баща. Само че кръчмарят бе изнесъл баща му жив от боя, а той изнасяше детето мъртво.

Положиха Гаврош върху същата маса, където лежеше дядо Мабьоф и покриха двете тела с черния шал. Той стигна и за стареца, и за детето.

Комбфер разпредели куршумите от кошницата на Гаврош. Паднаха се всекиму по петнадесет куршума. Както вече казахме, барикадата изглеждаше доста спокойна вътре. Скоро всички фази на борбата щяха да бъдат приключени. Позицията им, засега застрашителна, не след дълго щеше да стане безнадеждна. Но колкото по-отчаяно ставаше положението им, толкова по-ярък героизъм обгаряше сърцата им. Анжолрас се възправяше над всички, суров и непоколебим като млад спартанец.

— Скоро ще вземем дилижанса за друга планета — каза шеговито Легл.

Анжолрас заповяда да качат павета на първия етаж и да зазидат до половина прозорците, превръщайки ги така в бойници. Той даде също две брадви, за да пресекат стълбата, щом всички бойци се качат горе. Очакваше нападение и предвиждаше, че кръчмата ще бъде последното им убежище и крепост.

— И теб не съм те забравил — каза той на Жавер. — Последният, който напусне залата, ще пръсне главата ти.

В този миг самият Жавер беше по-невъзмутим и от Анжолрас.

Тогава се появи Жан Валжан.

— Преди малко ми благодарихте — каза той на Анжолрас.

— От името на републиката.

— Ако заслужавам награда, искам в замяна да пръсна лично аз черепа на този човек.

Жавер вдигна глава, позна Жан Валжан, трепна неуловимо и каза:

— Това е справедливо.

Анжолрас се обърна към Жан Валжан:

— Отведете шпионина.

В същия миг прозвучаха тръби.

— Тревога! — извика Мариус от върха на барикадата.

Жавер се изсмя със свойствения си беззвучен смях и каза на въстаниците:

— И вас не ви чака по-хубаво!