Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les Misérables, 1862 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Лилия Сталева, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 139гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Издателство „Отечество“, София, 1985
Victor Hugo. Les Miserables
Nelson Editeurs. Paris
История
- —Добавяне
ГЛАВА XV
НАБЪРЗО СКИЦИРАН ПОРТРЕТ НА ДВЕ СЪМНИТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ
Уловената мишка беше доста мършава, но котката се радва и на хилавите мишки.
Какво представляваха съпрузите Тенардие?
Нека кажем една-две думи за тях. А по-късно ще допълним портрета им.
Тези две същества спадаха към съмнителната класа на преуспели неуки хора, които не притежават нито благородния устрем на работника, нито порядъчността на буржоата.
Невзрачни натури, които лесно се превръщат в чудовища, ако в тях случайно се разгори някоя пъклена страст. У жената се таеше животинското начало, а мъжът беше изтъкан от низост. Податливи и двамата до най-висша степен за усъвършенстване в мерзостта и злото. Мъжът по-специално би озадачил всеки физиономист. Достатъчно е само да погледнете някои хора, за да ви вдъхнат тутакси недоверие и за да почувствувате, че са съмнителни във всяко отношение. Те крият неизвестност.
Ако трябва да вярваме на думите му, този Тенардие бил войник и дори сержант на Наполеон, както твърдеше. Участвал бил във войната през 1815 година и даже проявил не малко храброст. По-късно ще видим как точно стоеше работата. Фирмата на ханчето му намекваше за един от бойните му подвизи. Той я беше нарисувал собственоръчно, защото умееше да прави от всичко по малко. И то лошо.
Жена му беше с дванадесет или петнадесет години по-млада от него. На младини се беше натъпкала с глупавите сантиментални романи, модни по онова време. Когато романтично разпуснатите й коси почнаха да посивяват, тя се превърна в зла дебелана, но четенето на щуротии не остава безнаказано. В резултат на него първата дъщеря носеше предвзетото име Епонин, а втората — Азелма.
Но в тази интересна епоха цареше страшна анархия на кръщелните имена. Покрай романтичния елемент, налице беше и социалният показател. Плебеят вземаше аристократично име, а аристократът — селско. Под привидното несъответствие се крие дълбока и величествена причина — Френската революция.